Отново ще разглеждам един филм, който е с трети пореден номер в една поредица. При трилогиите съм забелязал, че или са по-зле от вторите, или пък се оказват на нивото на оригинала – с тази тук всичко е малко около средата – някои места са полирани до блясък, други така куцат (по-зле от еднокрак пират) и лъхат на комерсиализация… Дали самата поредица се е изчерпала или е готова да поеме по друг път – тепърва отговорите предстоят. И отсега се чудя каква оценка да поставям – хем съм пристрастен, хем пък трябва да съм и обективен (да не ми се кара Главния). Трудна задача, но все някой трябва да я свърши.
Китай и Хонконг си подават не само ръце…
След малко плачевната втора част, където между мелодрамата се промъкнаха и някои бойни сцени, Джеки явно си е взел поука и този път оставя режисирането в ръцете на Станли Тон (фен на Джеки от малък), който се справя отчасти (според мен) с трудната цел да режисира Джеки и компания. Този път историята се завърта около нарко-картел и неговото премахване и тук се намесва лек политически привкус в лицето на Michelle Yeoh (The tai-chi master; Wing Chun; Crouching tiger, Hidden dragon) в ролята на военна от тайните служби на Китайската Народна Република, с поръчение да се докопа до банковата сметка на главния лош тип и така да подпомогне БВП на страната си.
Подзаглавието на тази част е Supercop – вече полицейската работа отива в друга насока и май от Джеки се изискват супер сили за изриването картела от земята. Още в началото двамата с другарката Ян не успяват да намерят общ език и между тях се разраства една борба за надмощие оприличена в традиционната битка на половете и тяхното желание за доминация. Продукцията прескача през няколко екзотични местности – Камбоджа, Хонконг, Индонезия и прочие представители на дръпнатите локации – не е пестено лев за различните сцени и сетове и това си личи.
Ей на това му казвам, шамари с крак – сигурно болят…
още за Police Story 3
