Търси се геймър за роля във филм!
Продуцентска къща „Т-Мей студио” ЕООД се е заела да реализира идеята си да заснеме филм с геймърска тематика. Филмът ще носи заглавието „Играещият човек”, а продуцентската къща търси геймър, който да изиграе роля във въпросната лента. За тази цел се организира кастинг за геймъри, на който ще се определи и най-подходящият за ролята. Кастингът ще се проведе на 13 февруари(събота) в Професионална гимназия по транспорт „Дж.А.Магахан”, която се намира на адрес: гр. София, ул.”Кадемлия” No 15. За да се ориентирате по-добре можете да видите адреса на http://www.bgmaps.com. Ако смяташ, че точно ти си най-подходящ за ролята – ела и го покажи на кастинга.
Нова година – нов ад за геймъра и не само…
Европа - континентът, на който геймърите (и не само те) са най-працакани.
Всички знаем, че има не малко игри, които недостигат до стария контитент. Досега някакси успявахме да се докоснем до част от тях - появихме се в списъците на много онлайн магазини. Радоста в живота ни на геймъри наречено онлайн пазаруване вече се превърща в АД, но за неше успокоение само за пазаруване извън ЕС.
Досега успявахме да се радваме на игри като BlazBlue, Demon's Soul, God Of War Collection и други подобни в дните когато го правеха и геймърите извън Европа. Сега нещата се промениха. Нашата любима държава направи няколко промени и вече сме длъжни да плащаме ДДС за пратки, чиято стойност надвишава 15 Евро. Радостта от region free игрите за PC, PS3, NDS и някои XBOX 360 заглавия вече няма да ни помогне да не нарушаваме месечния си бюджет.
Положението през 2009
Изминалата година не беше лоша за поръчките, които правихме. Освен, че английската лира поевтиняваше, държавата не мислеше нас простосмъртните за престъпници и сумата за която можехме да пазаруваме извън ЕС без да дължим ДДС беше 150 Евро. Дали щяхме да си купим God Of War Collection месеци преди да излезе в Европа, или пък да се порадваме на Demon's Soul, която може да не види европейски пазар, или ще спестим някой лев с по-евтините амеркански PS3 игри... имахме свободата да се радваме, защото 150Евро бяха напълно достатъчни.
2010
Дали българските търговци на игри ще бъдат доволни от факта, че едно амариканско издание на FFXIII ще струва почти толкова колкото в техния магазин, а не както беше досега да излиза с около 30-40лв. по-евтино - не мисля.
Дали българската държава ще спечели нещо от това - не мися.
Дали това ще ни накара да си харчим парите в България - не мисля.
15 евровата бариара ще ни попречи да пазаруваме на нормални цени игри, които няма да бъдат издавани в Европа, но това няма да зарадва бъгларските търговци, защото те така или иначе не продават такива игри 
. А хората, които купуват игри за да могат да си позволят повече за същите пари пък ще се ориентират към магазини в Европа (amazon.co.uk).
Накратко казано: за да си вземете играта, чиято стойност е 40 Евро, ще трябва да се "позабавлявате" в митницата - това означава че освен плащането ще си загубите и няколко часа в "играта": плащай и тук и там.
Съзряването на вампирите започна…
Новата луна изгря, хей вампирчета зъбати, време е за веселба!!!
След доста ниската оценка на първия филм, реших да не бъда с предразсъдъци и се опитах да изчистя лошият спомен за „бледоликия” Едуард и неговата замаяна изгора Изабела Лебедска… Въоръжих се с търпимост, толерантност и прочие техники за едно обективно и позитивно виждане над това продължение, което се очаква да задмине оригиналът по всички параграфи – операторско майсторство, сценарий, режисьорски похвати, качествена актьорска игра и още повече приходи.
Трябва да призная, че съм грешал в своите филмови претенции към филма – тази част е много по-дебилна, плоска, тъпа, скучна и е едно зашеметяващо идиотско пътуване към тийн проблемите на подрастващите вампири, техните човешки половинки, полуголи индиански върколаци и любовни терзания плюс саможертви в името на сълзливо-сополиви емоции и въздишки по едни от най-гейските персонажи, които съм наблюдавал на екран… Сам не зная защо си причиних това…
Момичето и нейният вампир – традиция и дълголетие
НО нека започна от началото – след като бях написал материала за първия филм и с радост се заех с други проекти (далеч по-интересни и занимателни от изследването на вампирската душевност през пубертета), когато получих обаждане от Шефа (митичната фигура в нашият екип, която обича да ни тормози с неочаквани идеи за материали) при което той с равен и железен тон ми съобщи, че ревюто ми за „Здрач” се оказало най-четения и посещаван материал в цялата творческа история на GMBD и аз се ухилих доволно от похвалата, но усмивката ми помръкна със скоростта на протони в акселератор, когато той с присъщият си дълбок тембър довърши изречението с думите: „… което означава, че ще трябва да изгледаш и останалите части…” и после връзката прекъсна, оставяйки ме да се пуля в нищото пред мен… А и предната вечер бях прекалил с алкохолните градуси, та това ми дойде доста отрезвяващо, доста гаден начин да прекъснеш блаженият махмурлук…
Операция Валкирия
Конспирация в името на свещенна Германия
Нацисти. Геноцид. Холокоста. Концлагери. Окупация. Хитлер. Третия Райх. Вдигнати ръце за поздрав: „Heil Hitler!”. Ето тези стилизирани епитети изскочиха в съзнанието ми, когато преглеждах предварителните материали за „Операция Валкирия” и не бях привлечен особено от факта, че може би ще стана свидетел на безкрайни разговори и планиране на атентат, докато не стигна до развръзката. Радвам се, че не бях прав. Филмът се оказа едно напрегнато пътуване и представяне на целите на група опозиционери в името на идеал, който на хартия почти винаги звучи просто перфектно.
Die Hard 4
Умираме трудно, умираме трудно, за 4-ти пореден път...
Малко поредици през годините са успявали да запазят онези черти в себе си, които са ги направили популярни и по такъв начин са балансирали своите качества, че всяка част от поредицата да е, ако не по-добра предходната, то поне на същото ниво. Има и немалко провали и спад в екранното забавление от доста представители на трилогии, квадрилогии и тем подобни. Малцина са примерите за правилно прпорциониране на съставните си елементи и този път идва тази последна (засега) част от една култова екшън поредица с щастлив край.
Asbis StarCraft Challenge 2: От загуба до победа
На 27 септември се проведе втория онлайн турнир от веригата Asbis StarCraft Challenge. Поради големия брой желаещи да премерят сили в една от най-обичаните мултиплейър игри за всички времена, организаторите от ESL България дадоха 64 квоти. Големият интерес към StarCraft е породен не само от предстоящото излизане на StarCraft 2, но и в отсъствието на WCG играчите са гладни за състезания.
Както подобава за силен турнир битките бяха интензивни, завързани и интригуващи. Димитър „LRM-Technics” Сивков загуби от Калоян „IF.Jezuz” Енчев в мача от основната схема, но правилото за двойна елиминация му позволи да премине в схемата на загубилите. Малко по-късно двамата играчи се срещнаха отново, но този път LRM-Technics се оказа по-съобразителен и спечели. Това го изведе до големия финал, където го очакваше победителят от първия LAN турнир Иларион „PRADA” Стаматов. Димитър Сивков беше загрял от предишната среща и макар и трудно успя да надделее, с което си осигури и титлата от турнира. Освен, че зае първото място във втория онлайн турнир от Asbis StarCraft Challenge той прибра и голямата награда – озвучителна система Logitech X-210, а също така се класира и за финалите на серията от 8 турнира, които ще се проведат през декември.