Виртуална България в настъпление

Ето така в момента изглежда картата на виртуалния свят и това, което постига нашата виртуална родина. Проблема обаче е, че не ни достигат хора, затова най-накрая се реших да напиша този материал, в който да разкажа малко за една елементарна браузърна игра, която не отнема много време или би могла да отнема много часове. Най-вече правя това, защото играта доста се промени и сега вече е интересна и за младежките години на един виртуален гражданин и тъй като това е основата на всяка нация реших да разкажа историята на моя виртуален гражданин AMitrev* и така да ви представя eRepublik.

Започнах да играя тази игра през лятото на 2009, когато България наброяваше 200 човека. Тогава положението беше скучно, но не ми пречеше да отделям по 2-3мин. на ден да цъкам основните бутони. Сега този момент го няма, защото още от млади виртуалните граждани могат да участват в битките и да се развиват по-бързо. Затова прескачам скучните първи 6 месеца и идва момента, в който битките засегнаха и България - Румъния ни беше завладяла. С помощта на играчи от съюзнически страни обединени около съюза Феникс започна освобождаването.

Покрай тази случка в играта дойдоха много българи и в последствие се създаде Българска армия, в която участваха само реални хора. И точно това беше забавното в цялата работа, комуникацията с други хора. В един отряд бяхме хора между 14 и 42 години, но това не беше пречка за никой. Няколко месеца след това станах и министър на отбраната... е тогава вече многото хора на различни възрасти си каза думата . Общо взето при 100 българи имаме 200 различни мнения , което пък прави играта интересна на всички, които ги интересуват такива политически кариери.

Избори за президент през октовмрви 2010

Ще прескоча малко скучното време на реформи в играта и ще премина директно към последните седмици, в които с няколко човека стартирахме проекта "Бирена партия" и успяхме да издигнем президент, който беше избран. Макар и да е малко ограничен политическия модул в играта е интересен за доста хора, като по време на избори в пресата става някакъв ад . Та като казах преса се сетих, че навремето спечелих конкурс за статия и така си създадох вестник, в който и до ден днешен пиша глупости за виртуални свят, така че за всички фенове на блоговете можете да си пишете там виртуален блог, докато играта .

Ако имате достатъчно време и виртуално злато, което се печели като се биете, работите и т.н., можете да започнете бизнес в някой от секторите: производство, добив и строеж. Във всеки от отраслите има няколко различни типа фирми, като най-особено е положението при добива. За да имате успешна фирма за добив трябва да е направена в регион с висок добив на ресурса, който ще добивате. Такива региони ние в България нямаме, затова и се запътихме към Иран, където в момента владеем жито. До сега битки се водеха най-вече за региони с висок добив, но всичко се промени и играта стана по военна от всякога.

Една от епичните битки в eRepublik

Така простичко изглеждат битките, в които се решават съдбите на виртуалните държави. Скоро ще има нови промени в играта, а и ще дойде нашия ред да браним завладените територии, така че ела и се бийте с нас* докато си почивате от скучния реален живот без битки с танкове срещу полските мулташки орди.

Ела и направи България непобедима *

* всички линкове са мой реферал, чрез който аз ще спечеля медал за социална дейност, както и малко виртуално злато;

Спомняте ли си книгите игри от преди 16 години (да не става дума за постните имитации в следващите години, а за едни от първите такива)? На мен Valkyria Chronicles ми прилича на една нова и по-добра версия на тези книги, поради простата причина, че играта е оформена като книга. Докато разлиствате страница след страница все повече научаваме за историята на Gallia, войната, двете супер сили и хората населяващи този измислен свят, който наподобява позната ни Европа. Докато при истинските книги биваме запленявани от умението на автора да борави с перото, то тук сме запленени от една невероятна история представена ни чрез перфекни видео материали, а към това като добавим и факта, че сме част от невероятните битки то изживяването докато играем е просто "..." - човек остава без думи. "През 1935 година в Европа две големи военни сили Empire и Federation водят борба за надмощие. В следствие на тази война, малката независима държава Gallia се озовава между чука и наковалнята, но при атаката от страна на Federation срещу едно малко селце, младият Welkin Gunther, син на велик генерал, става лидер наSquad 7". На кратко казано, с тази информация ще започнете играта, в която ще поемете контрола на споменатия отряд, с който трябва да свършите мръсната работа в тази война.

За да успеете да видите задната корица на книгата ще имате нужда от добър отряд. Разбира се дори и с най-добрият отряд, ако сте некадърен командир няма как да го бъде . Войниците са няколко типа: скаут, пехота, анти-танкови специалисти, снайперисти и инженери, като за някои от тях имате по-голям избор от други. Тъй като в играта има по-масови битки, добре избирайте колегите си, за да не останете с ограничен състав, което хич не е приятно (направих си малък експеримент за да видяколко велик командир съм). Но най-важният фактор за всеки войник си остава неговият 'потенциал' - обикновено всеки има по няколко такива, които могат да имат положителен или отрицателен ефект.

Примерно Desert Allergy сваля точки живот на войника, като този 'потенциал' не винаги се включва когато сте в пустинята – така че, ако нямате избор, не е фатално да вземете и такъв член в екипа ви. Това е едно от добрите решения на разработчиците, така няма да ползвате само едни и същи войници в различните мисии - не е никак хубаво в разгара на битката да губите от показателите си и да бъдете под обстрела на врага. Част от двадесетте войника в отряда ви няма да могат да бъдат заменени, но над другите имате пълна свобода на действие - може да уволнявате и назначавате, който си поискате. Бойната система е едно от невероятните неща в играта и се нарича BLiTZ. Засъжаление това съкращение означа нещо напълно обикновенно: Battle of Live Tactical Zones. В зависимост от мисиите, които ви възложат ще разполагате с различен брой подчинени и пак ще кажа трябва да избирате внимателно тези, които ще поемат под вашето командване. Освен това, кой да изберете е много важно къде ще горазположите особено при мисиите, в които отряда ви не започва мисията от една позиция.

Самите битки са разделени на три части - Command Mode, Action Mode и Target Mode, като в първата, освен че виждате карта на бойното поле, може да издавате заповеди. Колкото по-опитен командир ставате, толкова повече команди може да използвате. Всяка една от тях изисква определен брой Command Points (CP), които се използват също и за действията на войниците ви. Както споменах и преди не е хубаво да губите хора особенно тези, които дават CP точки. Action Mode е момента в който вие поемете контрол над избран войник, с който смятате да извършите дадено действие. Всеки един от членовете на отряда ви има различни специфични умения характерни за неговият тип, различно въоръжение и различни AP - време за което може да се движите в режим Action Mode.Target Mode е момента от битката, в който персонажа управляван от вас нанася финалният си удар. В този режим освен да нанасяте щети на противника с някое от оръжията, които притежава даденият войник, може да лекувате и някой ваш другар. Освен всичко това е много важно и с какъв тип боец, какъв тип враг атакувате. Освен в този режим вашите подчинени могат да стрелят и в Action Mode - ако в обсега му премине враг, той извършва една стрелба. Всичко това разбира се, се отнася и за вашите врагове.

След успешно проведените мисии, получавате точки EXP и DCC, с чиято помощувеличавате уменията и силата на повереният ви отряд. Както споменах по-раноиграта прилича на книга, но освен историята на Squad 7, в книгата има и другичасти, повечето от които са просто информация:
- за оръжията, които сте използвали или взели от противника
- за персонажите, които сте среща ли по време на играта
- за медалите, които сте спечелили
- ...

Но те не са от първостепенна важност, затова мисля да се спра на тези части, които абсолютно всеки би използвал по време на игра:

Headquarters - Това е военният щаб, от който имате пълен контрол над отряда си. Може да определяте членовете на Squad 7, може да ги тренирате, може да обновявате екипировката си... Накратко казано, тук увеличавате уменията и силата си. Със спечеленият EXP може да вдигнете нивото на типовете войници, които командвате. Опитът им влияе върху уменията на командира - колкото повече нива, толкова повече команди ще научава. Но това не е всичко, увеличаването на нивата отключва и потенциала им за добро или зло. Освен подобравяне на военните умения от щаба, имате достъп до работилница, в която може да си подобрите екипировката, коятовключва оръжия, дрехи и Edelweiss - танка на командира Welkin Gunther.
Skirmishes - Чрез тази опция вие може да изиграете завършените мисии наново, като това ще ви донесе още EXP и DCC точки. Това място е подходящо за всички фенове напоходовите битки - може да изпробвате безкрайно много стратегии. Както и при обикновенните мисии и тук имаме оценка на изпълнената мисия. Бих казал, че това е мястото за всички маниаци, чиято цел е да получат оценка: A (най-високат авъзможна).
Decorations - Тази част не е от особено значение, но е важна, ако искате да си мерите постиженията с някой ваш познат. Става въпрос за спечелените медали от Squad 7. Играта може и да няма Trophy поддржъка, така че това е начина . Повечето хора, които познавам, като чуят за RPG идващо от Япония веднага ми задават въпроса "Как различваш кой е момченце и кой момиченце?". Поне за тази игра не би трябвало да има такъв въпрос, защото макар и доста голяма част от персонажите да са млади то си личи кой от какъв пол е дори и за нетренираното око.Докато разлистваме страница след страница не може да не забележим, че всичко изглежда просто блестящо. Живите рисунки, които виждам на екрана също ми напомнят, че това е една по-модерна книга. Може би разработчиците е трябвало да поработят малко повече над движението на устните при говор, защото на моменти не изгелжда доста реално. Не че графически играта се доближава до реалния живот, нали това гледаме в последно време всичко да прилича на реалността. Аз пък се надявам повече игри да приличат на тази, все пак това е един измислен свят, който трябва да изглежда такъв. Макар, че искаме визуално игрите да са по-реални, никога не съм чувал някой да има такива изиксвания за звуковото оформление. Не вярвам докато някой генерал крои планове да разбие вражеската армия да има за фон лекаи приятна музика. Може и да има шум в ушите, но за това вече измислиха лек, така че играта от към звук и визия е просто перфектна.

МОЯТ ИЗВОД
Мислих доста време, какво негативно да добавя за да не звучи тази игра толкова нереално добра, но нямаше за какво да се хвана. Невероятната бойна система, перфектната графика, любимия ми геймплей, добре избраните мелодии, доброто озвучение... мога да изреждам още дълго време, затова ще кажа само три думи: Изиграйте тази игра.

ОЦЕНКА
Геймплей: 10/10
Графика: 10/10
Звук: 10/10
Изживяване: 10/10

Автор: Атанас Митрев

От няколко дни се чудя как да подхвана да говоря за игра, за която не трябва да се издава нищо за да не разваля изживяването наречено Heavy Rain. Всъщност това е играта предназначена за всички, дори и за хората, които са си взели PS3 само, защото по едно време беше най-евтиния блурей плеър. Но да започнем от началото - сигурно няма човек, който да не е чувал това заглавие месеци преди то да излезе на пазара. Освен, че играта трябваше да използва пълната мощ на PS3 се знаеше, че разработчиците от Quantic Dream имат два доста интересни проекта зад гърба си. Omikron: The Nomad Soul и Fahrenheit (Indigo Prophecy) са игрите, които според многозина са уникални, но кофти реализирани. Може би има нещо вярно в тези думи, но лично аз много харесвам и двете игри и съм прекарал пред тях доста часове в забавление.

Нека филма започне сега!

Така от една страна имаме огромни обещaния, а от друга два не толкова успешни проекта. За малко да забравя Quantic Dream е френско студио . Сигурно вече се чудите, защо пиша толкова глупости? Просто искам да ви запозная с нагласата ми за играта преди да седна и да я изиграя, защото така смятам, че най-добре ще разберете написаното в тази статия. Нямаше как да не взема играта още на самата премиера - все пак уникална графика, играем филм , използване на пълна мощност на Cell процесора на PS3-ката и големия ужас дойде... Не, играта не ме разочарова, просто проблеми в работата и лекуване на нерви с бири, а кутийката с "дъжда" събираше прах.

Заветния уикенд дойде и спирането на всякаква комуникация с останали свят оказа влияние за двата дни прекарани с Итън Марс, Мадисън Пейдж, Нормън Джейдън, Скот Шелби и разни други случайни минувачи. Прожекцията започна без дъжд, но наистина изглеждаше като на филм чак се позачудих, защото този идиот не става от леглото толкова време... и се оказа, че аз съм идиота, защото филма беше под мой контрол. Може би контрол е силно казано особено през първите минути, но все пак след известно лутане насам натам успях да загрея, кое е напред и кое назад. Объркваното идва от нелогичното управление и камерата, която е типична за филмите. Като се замисля не точно нелогично е правилния израз, но предполагам че заради геймплея базиран на така наречения "Quick Time Event" не са измислили по-лесно управление.

Внимателно да не се порежете!

Като стана дума за действията трябва да признаем, че тук повечето "про"-та ще теглят по една "благословия", защото всичко опира до правене на определени комбинации от движения и натискане на копчета за точно определено време(прословутото QTE). Не, че примерно при Tekken не е така , но тук е наистина просто фиктивно. Ако сте човек, който е държал джойстик поне 30 минути, няма да имате никавки проблеми. Пак ще се повторя, че точно това прави играта достъпна за всеки. Разбира се досадно е да отваряте хладилници, да се подпирате на стените, но пък от друга страна като сте част от живота на тези хора нормално е да правите такива неща. Сигурно на всеки му се е случвало: да играете на рицари с децата, да се къпе, да почива в градината и какво ли още не нормални неща.

Ех... да имаше и една биричка.

Точно като и в истински филм имаме сцени пълнеж, с някакви глупави действия, които нямат нищо общо с историята. Най-доброто от Heavy Rain е историята, а за нея не може да се говори много. Звучи страно нали? Няма как да е иначе, ако случайно научите за някои моменти от играта предварително всичко отива подяволите, защото всичко се върти около историята. На кратко може да споменем, че става дума за един сериен убиец, който убива деца по доста неестествен начин, нехарактерен за нормалните убийци(разбира се, ако може да кажем, че убийците са нормални). Всъщност става дума за разследване на убийство, но не по начина по който се сещата или по точно казано не само по начина по който си мислите.

Както споменах в началото вие поемате контрола над четери различни персонажа, които по един или друг начин са свързани. Как точно, ще разберете като изиграете играта, а сега да ви ги представя (от ляво на дясно):

Само на вашето PS3

Нормън Джейдън - агент от ФБР, който прави нормално разлседване с неестествени средстава, като всъщото време се бори с порока си - зависимост от наркотици;
Мадисън Пейдж - журналистка, която се бърка там където не и е работата(като всяка друга от професията и);
Итън Марс - баща, който е решен на всичко за да не загуби и втория си син;
Скот Шелби - бивш полицай, който сега е дебел детектив разследващ убийствата на "Оригами убиеца";

И така! Казано с две думи играта не е това, което се очакваше, по простата причина, че всички очаквахме нещо може би невъзможно, но все пак получихме нещо което наистина си струва. Едно изиграване е около 8 часа, но това не трябва да ви разочарова, защото следват другите изигравания за да можете да задоволите любопитството си какво би се случило ако вземете друго решение, а решенията които взимате не са едно или две. А за хората, които не успеят да се запленят от играта остава да се утешават с трофеите, които не са едни от най-трудните. С две изигравания спокойно можете да направите почти всичко. Само не правете като мен да бързате и да играете втория път веднага... малко е досадно да гледате филмичетата гледани от предния ден, които не можете да прекъснете.

Паркиране като на кино.

Автор:  Атанас Митрев

В резултат на това, тази година се превърна в може би най-важната в историята на PES. Нека видим дали обещанията на разработчиците ще оправдаят доверието на феновете в този чисто нов футболен симулатор на Konami.

Извън терена

Един от остро критикуваните аспекти на играта във визуално отношение бяха дървените конзолни менюта, които създаваха впечатлението, че са били направени просто „ей така” за не повече от 5 минути. За радост нещата са коренно различни в PES 2010. Макар, че крещящите розово – черни цветови схеми са запазени, менютата са много по-добре организирани и подредени от преди. Тактиките и схемите на игра са тотално преработени и са хиляди пъти по-добри от тези в предишните игри. Най-нашумялото нововъведение тук са тактическите слайдъри чрез, които много прецизно можете да нагласите елементи в играта като : преса, дефанзивната линия, контра атаки и т. н. Освен това всеки слайд е представен визуално и за ваше улеснение показва какъв ще бъде ефектът, ако го преместите напред или назад.

Друго нововъведение е “Player Cards”. Всеки играч има свои картички, които показват областта, в която той е добър. Тази система е много по-лесна за възприемане, отколкото дълги листи със статове, които използваше играта в предишните години. Режимите остават същите, както преди, но вече играта притежава нов и уникален Master league режим, който според мен е класи над Manager Mode-а на FIFA. Най-значителните промени са новата система за трансфери, реалните парични единци, /а не просто точки, с които закупувате играчи /, нов интерфейс и промяна в календара. Останалите подобрения  оставам да откриете сами, защото те изобщо не са малко, а има още доста неща, които да ви представя. От значение е и фактът, че вече няма отделен loading screen, а мачовете зареждат докато си избирате отборите и правите настройки по състава.

Лизенците

Те са частични, но както винаги това е лесно поправимо с някой Option File, който ще ви позволи да различите любимия си отбор, а не да бъде просто Man Blue ( Манчестър Сити ). И все пак, напълно лицензираните първенства са :  Ligue 1, Lega Calcio Serie A TIM и Eredivisie, а частично – Barclays Premier League ( само Manchester United и Liverpool) и Liga BBVA с 12 лицензирани отбора. От тази година лицензиран е и наследникът на UEFA Cup – Liga Europa, където участват и двата български гранда Левски и ЦСКА /за съжаление не присъстват в играта /.

На терена

Както и в истинския живот, най-интересното се случва на терена. Благодарение на пренаписаният си енджин играта изглежда по-реалистична от когато и да е било до сега. Естествено и приликата на компютърните играчи с истинските е подобрена. без затруднение ще можете да различите повече от любимите си играчи, а по време на кът сцените ще се учудите, че те реагират досущ като по телевизията. Освен това индивидуалните качества на повечето от играчите са отразени и тук. Например, ако шутирате с Анри, то шутът ще бъде в типично негов стил, ако се затичате с Рууни, то той ще бяга като Рууни.

Чувството от новия PES е все толкова поглъщащо и вие ще й се насладите, както сте го правили последните 2, 3 или повече години. Въпреки това играта има и своите геймплей недостатъци, които и тази година изобщо не са малко. Да започнем с това, че игра продължава да бъде малко „бавна”. Топката е много по-тежка от преди и като цяло физиката й не е така каквато трябва да бъде. Смяната на посоките, дрибъла, спринтовете  се усещат така че, все едно има залепена дъвка за обувките. Тази година и съдията не е достатъчно убедителен /нещо, което беше голям плюс в предишните версии /. Той ще свири по-рядко, а за да го накарате да го направи ще трябва да се извърши доста тежко нарушение срещу вас, на принципа "Няма кръв, няма фал". Следващият минус е меко казаното малоумие на вратарите. В някои от мачовете те ще спасяват в невъзможни ситуации, а в други те просто ще гледат как топката влиза във вратата. Продължаваме с повеждането на топката от играчите и техния спринт. Забележете, че винаги играчът повежда кълбото с палецът си ( ?!?! ), а спринтът му наподобява този на щраус. Заради този момент играта получи прозвището си Pro Robot Soccer. Следва заниженото ниво на трудност. Да, тази година играта е по-лесна от всякога и за това предпочитам да играя мултиплеър на нея, отколкото да разпилявам защитата на компютъра на Top Player. На последно място нека споменем и непроменената система за изпълнение на пряк свободни удари, които продължава да бъде толкова примитивна, но за сметка на нея е въведен нов начин за изпълнение на дузпите. Системата предлага нова камера /отново зад играча Ви, но вече е доста по-удобна.

Заключение

Тази година играта е коренно различна с уникални подобрения по геймплея / къде за добро, къде за лошо / и фотореалистична графика, но и този нов енджин има доста трески да дялане. Някои от минусите в геймплея обаче биха ви развалили удоволствието от играта срещу компютъра, но играта предлага мултиплеър, неузнаваемо променен от този в предишните серии. Сега е истинско удоволствие да се изправите срещу реален противник, а не постоянна борба с лаг-а по време на мача. Така турнирите ще станат още по-вълнуващи, но все пак да не се застоите прекалено много пред мониторите  .

Играта е от онези японски rpg игри, които рядко биват издавани в Европа – това е деветата игра от поредицата, но е само четвъртата излязла в Европа. Тъй като предшествениците от серията Atelier Iris не е много популярна у нас ще избягвам да правя сравнения с нея, а на феновете на жанра ще кажа само: пробвайте я

Като повечето игри от жанра и Mana Khemia започва с доста дълги разговори, от които не ми стана напълно ясно какво точно предстои. Оказа се, че играта просто си е такава и с течение на времето пъзелът се подрежда. Накратко казано без да разкривам всички подробности, които е по-добре да се научат докато играете, историята проследява живота на млад и обещаваш алхимик Вейн Аурелиус(Vayne Aurelius), син на великия алкимик Теофратус(Theofratus), който изчезва при раждането му. Той живее като отшелник с неговата мана - котката Сулфур(Sulphur), докато един ден не бива поканен в академията Ал-Ривъс(Al-Revis) от учителя Зепел(Zeppel). Точно от този момент вие поемата контрол над Вейн и започва приключение, за което си нямата и най-малка идея какво ще бъде то.

Навигацията в Академията

Грубо казано играта е разделена на две “свята”: академията и “останалият свят”. В академията може да посещавате магазин, учебна зала, лечебница и т.н., в които се развивате като алхимик. Докато в “останалият свят” развивате бойните си умения както и си набавяте материали за експериментите, които ще правите в лабораторията.

Експеримент

Експериментирайте! Това е думата, която трябва да е постоянно в главата ви, за да можете да станете добър алхимик, затова и лабораторията ще стане втория ви дом. Забавното тук е, че колкото повече експериментирате, толкова повече имате шанс да откриете нови рецепти(ей така, просто от самосебе си). Сигурно ще ви писне по някое време, но няма как – това е необходимо зло.

Ще се опитам накратко да обрисувам цялата картина за да стане ясно, защо експериментирането е толкова важно. Играта е разделена на глави, в които имате заложени няколко действия: учебни занятия, свободно време и “неизбежни” събития.

Учебни занятия
В тази част се записвате за различни курсове, които имат за цел да ви напавят луд алхимик. След като изслушате лекцията с вашата дружинка поемата към “останалият свят”, където изпълнявате задачите на учителите: добивате ресурси, биете се... а за да се биете трябва да имете по-добра и все по-добра екипировка, която се прави чрез алхимия. Така че експериментирайте.

Свободно време
Това е времето, в което правите каквото си искате: можете да спите, работите, експериментирате или каквото ви дойде на ум. За да можете да провеждате опитите си трбява да имате необходимите материали, за целата или пазаруване или изучавате опасните местности. Тъй като някои материали/рецепти се купуват само с пари ще трябва и да работите на борсата, а за някои работи ще се нуждаете от рецепти, които ги няма никъде. Така че експериментирайте.

“Неизбежни” събития
Важни събития, в които се случват интересни неща. Звучи тъпо, нали? За мен това си остава най-скучната част от всяка глава. Най-често това са различни случки, в които трябва да изчетете нечовешко количество текст. Така че експериментирайте.

Героите

“И сам воинът е воин” не е много популярно при японските разработчици на игри. В Mana Khemia ще можете да се забавляте с 8 различни персонажа, като за повечето от тях се смята, че са рисувани за женски персонажи. По интересното при тези младежи е системата за развитие. Ако искате да ставате по-силни трябва да експериментирате, защото почти всеки предмет, който създадете ви дава възможност да учите нови специални умения или да повишавате характеристиките си, които играят голяма роля при воденето на битки.

Битките са трима от наш'те срещу много врагове... е разбира се не винаги е така. Забавното е че понякога елементарни противници могат да ви направят живота доста черен. Сигурно ще кажете, че на повечето игри е така... но тук не е като при повечето. Докато при голям процент, ако бъдеш изненадан, нещата стават по-тежки, то тук освен този фактор има и друг: падането на ноща. Когато е тъмно всички врагове стават много по-силни и ако ви изненадат... добри битки се получават.

Наш'те са машини

Хубавото на битките е, че при избор на действие от ваша страна веднага виждате кога пак ще можете да ползвате избрания персонаж. Към това като добавим “подържащия персонал” - останалите играчи от групата, които чакат да се включат в мелето – битките стават доста интересни и то най-вече за маниаците на тема: Perfect . Така досадните малки битчици не са такъв голям дразнител. На маниаците на военното дело им пропоръчвам да действат по-малко с експериментирането и да не се развиват и да водят нощни битки... има доста страхотни битки, особено ако противниците се паднат в добър тандем.

За финал
Играта е от добрите стари rpg-та, но просто е по-закъсняла, трябваше да я видим в Европа най-късно края на 2008, защото сега(средата на 2009) смятам, че ще получи по-малко интерес от любителите на жанра. Ако трябва да говоря в цифри бих дал цялоста оценка 9 от 10 и само за звук бих дал по-ниска(7), защото на моменти ми идваше в повече.

Ще я дочакаме ли?

Дано...

автор: Атанас Митрев

от Б. Д. Блазковиц

Ето, че отново сме изправени пред задачата да попречим на злите нацисти да обърнат хода на войната. От Raven са ни предоставили една забавна смесица от най-различни геймплей елементи. След надъхващото интро и кратка брифинг кът-сцена пристигаш с влак в австрийския град Айзенщат и директно се нахвърляш в екшъна. Още от началото неприятно впечатление ми направи усещането, че играта просто е направена за управление с пад и е като с нарочно забавен геймплей заради конзолните версии. За щастие с това неудобство се свиква бързо и до края на първо ниво стрелянето с мишка не представлява проблем.

История има и въпреки, че през цялата игра ти говорят откровени глупости, войс актинга е на високо ниво. Озвучението на оръжията и експлозиите също е добро, а музиката не се забелязва особено. Цялата каша се случва заради желанието на нацистите да овладеят измерението Black Sun и да използват чудовищата от него като своя армия. Основното действие се върти около междинното между нашият свят и Black Sun измерение, наречено The Veil. При една от експедициите си ще се сдобиеш с медальон, чрез който можеш да влизаш във Veil-а. На места е задължително да го включиш, за да може да се продължи напред през нивото. Отделно ще намериш три кристала, които ще те позволят да катализираш свръхестествената енергия по свое усмотрение.

С избягването от гарата се озоваваш в града, в който имаш свобода да обикаляш където пожелаеш и да поемаш мисиите на двете приятелски фракции под какъвто ред поискаш. Самите фракции са съпротивата, водени от руса мадама и борещи се за осовобождението на Айзенщат, и Златната зора, окултисти, които изучават същите неща като нацистите и се опитват да им попречат да овладеят Veil-а. Разнообразието не е чак толкова голямо, тъй като едва ли ще имаш повече от две мисии едновременно и така или иначе трябва да ги изпълниш всичките, но все пак е приятен бонус. С времето по улиците на града се събират все повече нацисти, които да затрудняват придвижването ти, изпратени там в отговор на поразиите, които си натворил на гърба на Третия Райх. За тяхна зла участ е наличен разнообразен арсенал от оръжия, с които ги изпратиш в ада.

От началото на играта започваш с автомат m40 и карабина Kar98. С преминаването през все повече нацистки лаборатории ще откриваш фантастични и не толкова фантастични, но все пак ефикасни, оръжия. M43, Particle cannon, Tesla gun, гранати, Panzerschreck, Flame thrower и голяма машина изстрелваща масивни кълба енергия (нещо като BFG). Прибавяме свръхестесвените сили – щит, забавяне на времето и увеличаване на мощността на оръжията и се получава гарантирано забавление в избиването на нацистките боклуци и техните генетично подобрени помощници. На куп на това всяко оръжие и сила може да се ъпгрейдва за най-различни бонуси при посещение на черния пазар, увеличавайки унищожителния ти капацитет още повече.

Противниците са също толкова разнообразни. Освен редовните войници ще срещнеш секси агентки, тежко бронирани специални части и най-различни мутанти. Някои от тях изискват специален подход, за да бъдат убити, докато други просто поемат повечко бой. За да не е картинката перфектна обаче всички противници страдат от наследствен идиотизъм. ИИ-то е до толкова осакатено, че когато излезеш срещу немците те ще те гледат няколко секунди докато решат какво да правят. Босовете са забавни за убиване, всеки си има своя слабост, но не са толкова добри, че да си заслужават запомнянето. Комбинирайки интересните оръжия и разнообразни противници с най-различните местности, в които попадаш, самостоятелната кампания определено задържа вниманието. Единствената ми забележка е към постоянното обикаляне из града между мисиите, особено когато трябва да отидеш до забитият в края черен пазар за ъпгрейди и муниции, тъй като единствено от там можеш да презаредиш нестандартните си оръжия. Поне от време на време преди мисия се появява техен представител, изключващ нуждата от шляене по улиците.

Не може да се каже, че левел дизайнерите са си оставили ръцете, но определено не са мързелували, добавяйки достатъчно детайли по нивата, колкото да не се оплакват хората. Wolfenstein ще те разходи из най-различни местности, включително емблематичния за поредицата замък. Разнообразието на нивата компенсира липсата на особена детайлност и е огромен плюс. Мисиите са линейни до безобразие и единствените места, където се отклоняваш(при това съвсем малко) са разните стаички със скрити неща. Ще ти се налага да търсиш пари за ъпгрейди, интел за допълнителни материали и реликви за отключването на Veil подобрения.

Графично нещата стоят по подобен начин, моделите на по-специалните противници и приятели са добри, докато по-обикновените са лепнати само колкото да има нещо. Лицевите анимации са ужасни. Необяснимата липса на anti-aliasing също не помага на визията. Експлозиите са добри, но ефектите на разните специални умения на нацистите не впечатляват особеното. Към оръжията нямам забележки. Като цяло визията е прилична, със сигурност не грозна, но годинките на Doom 3 енджина си казват думата.

От цялата мешеница, на която попадаш се е получил един стабилен шутър, който на моменти се взима прекалено на сериозно, но много успешно забавлява играча до самия край, а това е основното, което се изисква от една игра. Ако не го играеш няма да изпуснеш кой знае какво, но си заслужава за губене на няколко часа. И за да не е картинката прекалено хубава нека превключим на вълна мултиплейър.

Онлайн частта на Wolfenstein може да се опише с две думи: ОГРОМЕН ПРОВАЛ. Положението намирисваше още преди да изтече бетата, заради рекламирането само на соло частта на заглавието. Нелегалната бета, която и аз самият пробвах, беше особен вид боклук, но част от феновете бяха уверени от id, че изтеклата бета не е финалната версия. Долна лъжа имайки предвид, че на диска с играта стои абсолютно същият долнопробен Quake Wars мод. Един пач бе пуснат на първият ден, който обаче не оправя никой от съществените проблеми. От тогава мултито е в същото окаяно състояние.

Геймплеят взима най-доброто от Enemy Territory и го хвърля директно на боклука, като добавя Call of Duty елементи и Veil сили. В сравнение с предходните игри, тази е по-бавна, с по-малко класове – войник, лекар и инжинер, като последният щеше да е безсмислен, ако не беше единственият, който може да изпълнява задачите. Режимите на игра са Objective – едната страна пази, а другата трябва да изпълни серия от задачи, за да победи; Stopwatch – същият като objective, но всяка карта се играе по два пъти, като отборите се сменят; Team Deathmatch – отборите се състезават кой ще убие повече от противника.

Двата отбора са различни само по скиновете – нацисти и съпротива. Използват еднакви оръжия, които пък са точно 7 на брой, при това като броим пистолета и гранатата. Всички хай-тек джаджи от сингъла са премахнати. Ъпгрейдите за оръжията и свръхестествените сили са на лице, но заради баланса само един може да е активен, като при respawn можеш да го смениш. Veil силите са скорост, лекуваща аура и Veil strike, което си е като втора граната. Енергията се зарежда бавно, но има места по картата, където за секунди можеш да презаредиш.

Картите като че ли са единственото хубаво нещо в мултиплейъра. Дизайнът наистина радва и е достатъчно разчупен, за да не омръзват бързо. Личи си, че те са единственото нещо, което не е направено от мултиплейър разработчиците. Последните бяха уволнени в деня на излизането на играта, което отговаря на доста въпроси.
Накрая излиза, че Endrant Studios са ни пробутали зле написан мод за Quake Wars, който убива всичко хубаво от предшествениците си, краде от Call of Duty и е с малоумно опростен геймпей, очевидно насочен към играта с пад (за всяко нещо си има копче). Постоянните спадове във фреймрейта подлудиха къмюнитито, което само трябва да оптимизира през конзолата както може. Лагът на сървърите е необяснимо висок, бъговете те заливат на талази.

Това е, аз се връщам към Quake Wars, докато чакам Brink, а ако си мислил да купиш играта заради мултиплейъра – недей.

Оценка сингъл: 7/10

Оценка мулти: 2/10

Разработчици: Raven Software; id Software; Endrant Studios

Издател: Activision

Официален сайт: http://www.wolfenstein.com/

Автор: Теодор Димокенчев

Двете нови лицензирани футболни първенства са първите дивизии на Холандия и Франция, което е меко казано разочароващо за феновете на английския футбол, които ще могат да се зарадват само на Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид. Въпреки това играта разполага с много детайлен едитор и всеки може да направи от Man Blue – Манчестър Сити например. Най-очакваната новост в играта тази година бе лицензиране то на най-големият и най-комерсиален футболен турнир – Шампионска Лига. Той бе широко коментиран и рекламиран месеци преди излизането на играта.За рекламно лице тази година бе играчът на каталунският гранд Барселона – Лионел Меси. С този ход Konami успяха да повдигнат интереса към новия си продукт и да накарат хилядите си фенове да помечтаят за нещо ново и интересно и в действителност те получиха това, което очакваха. Новият режим Ви предлага да изведете своят отбор през груповите фази, елиминационната фаза и така да се озовете на Големия Финал. Включени са нови анимации и кът-сцени, които подпомагат за реалистичното изживяване. Единственият недостатък е, че лицензът се отнася само до турнира, но не и до отборите включени в него, което означава че за ваш съперник може да бъде изтеглен отбора на West London Blue, а от гледна точка на преживяването не бихте ли иска ли вместо това да се паднете срещу Челси? Имаше и проблем с част от трансферите за сезон 08/09 /като този на Бербатов в Манчестър Юнайтед/, но след появата на първият Ъпдейт този проблем бе изчистен. Въпреки хроничните проблеми с лицензирането и тази година отрочето на Konami предлага уникален и индивидуален геймплей.

Играта и тази година предлага ненормално добре пресъздадени движения и отигравания на футболистите както и подобрена физика на топката. Нейното движение при пас и траекторията при изстрел са изключително реалистични и определено създават усещане, близо до реален футболен мач. Като цяло играта е станало още по-балансирана и приятна. За максимално удоволствие се препоръчва използването на джойстик /контролер/, с който да направите целия арсенал от финтове, с който разполага играта. Така ще можете да се насладите напълно на бързият и динамичен геймплей. Интересна е ситуацията и при директни единоборства – играч срещу играч. Основна роля там изиграва физиката на избраника Ви – физически по-мощните играчи отнемат топката далеч по лесно, дори и без извършване на нарушение. Интересен е и моментът със съдийството. Подобреното AI не показва картон при всяко нарушение, а реагира според ситуацията. За сметка на това път новата система Team Vision, която трябва да помага на компютърният опонент да променя поведението на терена, спрямо игра ви, не е на върховно ниво. На моменти е очевидно, че играта на компютърния ви противник се определя по-скоро от предварително заложени модели, отколкото от по-сериозен интелект. Въпреки това, ако в към края на мача водите с минимална разлика, AI-то ще направи всичко възможно да върне гола, за да избегне загубата. А пък, ако компютъра е напред в резултата ще се постарае да задържа топката повече в свои владение и така да печели време. Другото нововъведение е режимът Become a Legend. Той е присъствал и в предишните части на играта, но само като отделна “камера”, а тук той е самостоятелен. В него вие поемата ролята на млад, перспективен играч като целта Ви е да изградите кариера на супер играч като започнете от на най-ниското стъпало. След като изградите играча си /лице,височина,номер,качества и т.н/ вие ще започнете като резерва в измислен отбор и след първият ви тренировъчен мач ще имате оферти от няколко отбора, но не очаквайте за вас да се борят най-големите футболни сили от самото начало. След като преминете в отбор, вие  отново сте резерва и паралелно с основното първетсво на сраната, в която играете ще върви и такова за резерви, където участие ще вземате и вие. Титулярното Ви място в отбора зависи именното от представянето Ви в мачовете за втория състав. Ако се  представяте добре, треньорът ще Ви забележи и ще започне да Ви налага в титулярния състав. На паузите между полу-сезоните пък ще получавате оферти от други отбори като преминаването в тях зависи само и единствено от Вас, но запомнете, че ако преминете в нов отбор, отново ще трябва да пробивате пътя си до титулярното място. Ако се представяте добре след няколко сезона ще започнете да получавате и повиквателни за националния отбор на страната зададена като родна при създаването на играта Ви. Останалите добре познати режими пък са: Master League, която ни е добре позната от предишните части на играта и затова няма да ви занимавам с нея, възможността за игра в Мултиплеър, както и режимът за тренировки.

В заключение бих отбелязал някои от минусите на играта. Първият е ограниченият набор от реплики на коментаторите, които след време биха ви писнали, също като мелодията на Шампионската Лига. Не бих дал минус за лицензите, защото колкото пари и да дадат Konami, по-голяма част от отборите и лигата са подписали договори ексклузивни лицензи с конкурента им при футболните симулатори EA. Въпреки това играта чисто технически е доста добре реализирана и оптимизирана, което ще позволи подкарването и и на по-слаби машини.

Автор: Велислав Величков

И ето, най-сетне лудият зомби мод за UT2004 се превърна в самостоятелна игра. Благодарение на Tripwire Interactive получаваме продукт с една идея по-изпипан и забавен. TI са хората създали Red Orchestra мода за UT, а след това направиха играта си самостоятелна със спечеленият в конкурса Make Something Unreal лиценз за Unreal 2.5 енджин. Забелязали потенциала на Killing Floor, като всеки добър инди разработчик решили, че играта си заслужава усилията, свързали се с екипа на мода и БУМ – KF вече може да се купи през Steam само за 15 евро – доста по-малко от някоя нова игра, което пък показва, че TI не гонят само парите.

Играта няма самостоятелна кампания, можеш да се пуснеш да играеш сам, но честно, не съм пробвал този режим по простата причина, че този жанр не е предназначен за самостоятелно циклене. Налични са 5 официални карти, поддържащи 6 човека, като всяка от тях притежава съвсем различна атмосфера, била тя изоставените улици на Източен Лондон, или пък слабо осветената и обширна ферма с разпръснати самотни къщи из нея. Петте карти са абсолютно достатъчни за старта на играта, имайки предвид колко добре са направени, пък и те са достатъчно обширни, за да не омръзват бързо.

Има 4 трудности – Beginner, Normal, Hard, Suicidal. Първият е смешно лесен, но някой нов в жанра може да изиграе 1-2 игри на него, за да навлезе в материала. Normal си е нормален, не прекалено труден и в началото и да не искаш ще висиш на него, докато си развиеш Perk-овете. Hard е наистина труден, а последният е направо абсурден, но той в крайна сметка е запазен за най-хардкор играчите.

Започвайки играта, всеки от играчите избира една от шестте специализации, които дават бонуси на различни оръжия или статистики. Всяка от тях има 5 нива, започвайки от нула и изискват доста време за вдигане – някои са по-трудни от други. Така наречените Perk-ове са както следва:
Berserker – прави повече щети с хладни оръжия.
Field Medic – лекува по-добре и има по-здрава броня.
Support Specialist – специалист с Shotgun и Hunting Shotgun, заварява вратите по-бързо.
Firebug – специалист с огнехвъргачката.
Commando – бонус на картечницата и вижда кръвта на лошковците.
Sharpshooter – най-добър с далекобойните оръжия – Winchester и арбалет.
Специализациите дават и други бонусчета, но ще оставя тези, които си я купят да ги открият сами(или да проверят в интернет). Perk системата важи на всички сървъри, на които е активирана и за щастие не трябва всеки път да ъпгрейдвате. Можете да сменяте специализациите си след всяка вълна „екземпляри”.

Като заговорихме за вълни, Killing Floor следва добре познатата концепция зомбитата да се изсипват на вълни, а играчите да се барикадират някъде и да стрелят като полудели. Вълните могат да бъдат 4, 7 или 10 на брой. Има и една уловка – на някои карти, особено на по-висока трудност, въобще не е добре екземплярите да ви хванат в затворено пространство и това е един голям плюс на играта – може да се оцелее и навън, което доста разнообразява геймплея. След всяка вълна отбора има около минута да отиде при търговеца, за да се снабди с оръжия, муниции и броня. Магазинът сменя местоположението си след всяка вълна, за да се избегне зациклянето на отбора в едно укрепление, откъдето да убиват ордите лесно. Червена стрелка и светлини по земята водят играчите към него. Оръжията са 15, достатъчно разнообразни и запълващи всяка роля, която може да се намери, абсолютно изчислено количество. В бъдеще ще видим модове с други оръжия, но дотогава тези едва ли ще омръзнат. Има някои доста емблематични, като моторната резачка, арбалетът, и ракетометът. От време на време при убийство на мутант ще се активира ZEDtime. Това общо взето е slow motion за 1-2 секунди, който освен, че позволява добре да огледаш пръскащите мутанти, дава и кратка почивка по средата на някоя напрегната защита. Ефектът е много добре въведен и в никакъв случай не дразни, нито пък се пуска прекалено често. Единственият минус е, че ако си далеч от екшъна просто се забавяш, но кой те кара да бягаш – връщай се в боя!

Може би някой по-наблюдателен ще се зачуди, защо наричам зомбитата „екземпляри”. Отговорът е много елементарен, като всеки нърд следвам канона на играта, според който безмозъчните орди са създадени в лаборатория чрез генетични корекции и комбиниране с други видове. Следователно те не са зомбита, тъй като мутациите им не се дължат на болест. Това е част от не особено подробната история на играта. Тя общо взето включва таен проект за супер войник, голяма корпорация и няколко учени с нетрадиционни идеи – точните подправки за всеки продук, включващ зомбита.

Екземплярите от своя страна са разнообразни, всеки с уникално умение, а някои могат направо да те изкарат от контрол. Най-слабите, освен че стават за пушечно месо и са нагледно безобидни, когато достигнат някой го хващат и той трябва да ги убие, за може пак да се движи. Това може да има неприятни последици, ако някой по-едър успее да те се приближи, докато разчистваш дребните му братя. Има почти невидими, които се промъкват в суматохата и ти се нахвърлят, ако не внимаваш, има подскачащи дребни екземпляри, които се промъкват през тавани и пукнатини, има и огромни, като Flesh Pound-а, които поемат страшно много щети и те свалят с един-два удара. Всички са направени с много внимание и няма излишни.

Ако отборът успее да се пребори с всички вълни следва още едно последно предизвикателство – Патриархът. Според легендите той е ученият, създал и пуснал екземплярите и направил от себе си едър и издържлив мутант. Той носи картечница и ракетомет, може да става невидим и от време на време вика „децата” си да му помагат. На високите трудности Патриархът е истински ад.

Технически играта е много добре издържана. Остарелият вече Unreal 2.5 енджин успява да се държи на ниво. Графиката на пръв поглед не е нищо особено, но моделите на екземплярите са много изпипани. Същото важи за околната среда, всичко е правено с внимание към детайла и въпреки, че не може да достигне Left 4 Dead не трябва да забравяме колко големи са Valve и какви усилия са положили момчетата от Tripwire, за да компенсират старостта на Unreal 2.5. Това, което прави нивата толкова добри е уникалната атмосфера, която притежава всяко от тях, напрежението във въздуха наистина се усеща и пустотата е убийствена. Най-доброто откъм визия са оръжията, при стрелба светлините са реалистични и озвучението допълва доброто усещане. Тежестта наистина се усеща, а презареждането е плавно и добре анимирано. Анимациите на моделите са леко дървени, но не биха те издразнили, ако не си много претенциозен.

Озвучението също е на ниво, мрачната музика допълва атмосферата, а пък британските акценти на озвучителите просто ме изпълниха. Има някои доста забавни лафове от войс чата, които разведряват обстановката. Озвучителите биха могли да подразнят някои, но в крайна сметка е въпрос на вкус. Всеки от екземплярите има набор от уникални ръмжения, което освен за атмосферата, помага и на отбора, ако няма много видимост – друго си е да знаеш че зад ъгъла има Flesh Pound.

Killing Floor е една почти идеална игра откъм кооперативно изживяване. Няма ли отборна игра е почти невъзможно да се премине Hard режима, да не говорим за Suicidal. Ако се замисляш, дали си заслужава петнайсетте евро, недей. Взимай кредитната карта, поръчвай и не забравяй да извикаш приятели.

Оценка: 9/10

Автор: Теодор Димокенчев

Изкуството не е константа. Всяко едно човешко творение може да бъде смятано за изкуство, било то детайлно пресъздаване на всяка частица от хубостта на дивна красавица или мацаница от нахвърляни по платното балони с боя. Звучна ария, изпълнена от огромен оркестър или стържене по струните на евтина китара. Лента, разказваща история способна да докосне сърцето на всеки или екшън с масивни експлозии, килограми летящи куршуми и не особено логичен сюжет.

Независимо от влечението на индивида към определен тип творения, има една част от тях, които съдържат в себе си чистата и неопорочена форма човешкия разум. Творения, каращи ни да настръхнем, предизвиквайки чувства едновременно противоречиви и взаимно допълващи се. Любов и омраза, радост и тъга, болка, екстаз, безразличие, състрадание, всички те са едно, оставяйки редовния човек с буца в гърлото, без възможност да се наслади чрез първичните си усещания, потиснати от „цивилизоването” на хомо сапиенс. Моцарт, Бах, Винчи, Микеланджело и техните съратници са единствените успели да пресъздадат първичното, нецивилизовано и единствено истинско чувство в своите творби, правейки ги неразгадаеми за болното общество. Говорим за творение създадено от висша сила, служейки си с човешките чучела като с четка и бои, творение започнато без ясна начална идея, което придобива очертания в процеса на работа, оставяйки разума да изследва дебрите на вселената.

В последните десетилетия игрите са нова форма на изкуство, предоставяща едно напълно непознато до сега изживяване. Давайки възможността да контролираме героите и да се докоснем до дилемата на избора, който трябва да направят, игрите са способни да доставят много по-пълно и близко изживяване и едновременно с това да забавляват и разпускат. Уникалната комбинация между музика, история, визия и интерактивност е на път да започне нов ренесанс в изкуството, въпреки доста масовата консервативност на мненията по въпроса. Веднъж приели истината, хората ще се връщат назад и ще благотворят заглавията поставили основите на гейминга и тези, които въпреки малката си популярност са били Мона Лиза на игрите за вечните си фенове.

Такава игра е и Braid. Няма смисъл да се говори за прекрасната музика, неподражаемо разказаната история, потресаващия арт и геймплейната механика. Като един истински шедьовър, играта създава различно усещане във всеки, който я докосне. Всеки може да интерпретира историята по свой начин и да намери в нея отражение на собствения си живот. Една история за нуждата от любов, за борбата, за живота, вселената и всичко останало. История за унищожителната сила, която не може да бъде притежавана от един човек. Един прекрасен сън, до който може да се докосне всеки. Многопластовостта предоставя на търсещия безброй детайли и теми за размисъл, докато обикновеният човек ще се забавлява страхотно с прекрасните пъзели и простичкият, но гениален геймплей. Това е безсмъртен шедьовър, с който може да се затвори устата на всеки, който твърди че игрите не могат да бъдат изкуство.

Това е Braid, изкуство в най-чистата си форма. И който не се докосне до него може да е сигурен, че губи частичка от душата си.

Оценка: 10/10

Автор: Теодор Димокенчев

Платформа: PSP
Разработчик: Bend Studio
Разпространител: SCEE

Resistance: Retribution е третата игра от популярната поредица за PlayStation 3 Resistance и първата, създадена специално за PlayStation Portable. Тя има чудесна кампания и добър мултиплейър режим.
Играта представя събитията след Resistance: Fall of Man. Главният герой, James Grayson, след като е принуден да убие брат си, заразен с вируса на Chimera е решен да отмъсти като си поставя за цел да разруши всички лаборатории, за превръщане на хора в извънземни, които открие. Обаче той се изправя пред неочакван проблем. Chimera са открили нов начин за инфектиране на хората. Grayson приема предложението на Marquis, европейската съпротива и заедно с Cartwright и Parker той предприема операция Overstrike, която е на път да се провали... Историята, разказана чрез качествени cut-сцени и voice acting фокусира не толкова върху борбата на съпротивата срещу Chimera, отколкото върху отношенията между отделните персонажи. Тя често е предвидима, което прави борбата на героите не толкова епична, колкото би трябвало да е, но е достатъчно интригуваща и запленителна, че да ви накара да я разкриете докрай. Войната за отвоюването на Европа започна.

Главният герой, както по-горе споменах е до момента непознатия за серията протагонист James Grayson. Наказан със смъртна присъда от своята страна, затова, че дезертира след смъртта на брат си, сега той трябва отново да застане редом своите бойни другари, за да се изправи срещу заплахата за чавечеството. Неговите реплики, вулгарни, осъждащи всичко в заобикалящата го среда ще ви забавляват през цялото време. Хубаво е, че за разлика от предишните две игри от серията в Resistance: Retribution, Grayson и останалите герои имат изградени личности и мотивации за участието в каузата.

Динамичният екшън от предишните игри от серията не се е загубил тук. Забележителни в това заглавие са иновативните контроли. Аналоговият стик се използва за движение, а бутоните /\, [ ], О и Х за прицелване. D-pad-а е за допълнителни функции (част от тях ще разкрия по-нататък в ревюто). Както може би вече сте се досетили, ако сте играли някоя от игрите Syphon Filter за PSP (също разработвани от Bend Studio), голяма част от контролите, журнала, преди всяка мисия, дори и сейв иконката съответстват на Logan’s Shadow, но това е единствената прилика между заглавията. Включен е нов тип самоприцелване, който не е срещан никъде досега. То е ефективно само при първата атака на оръжията и внася допълнително удобство, което повечето шутъри за PSP не притежават. На пръв поглед изглежда, че със самоприцелването играта става твърде лесна, но има няколко фактора, които балансират всичко. Първият от тях са враговете. Повечето са лесни за убиване със серия изтрели, докато при други се налага да изключите самоприцелването и да стреляте в големите им гнусни глави. Някои от едрите врагове са доста здрави и е препоръчително да прибегнете до мощната вторична атака. Вторият фактор, който играе важна роля е, че самата вторична атака, както и големиге оръжия като rocket launcher не могат да използват самоприцелването. Вие трябва да изключите тази функция (с натискане на бутона ^ на D-pad-a) и сами да се прицелите във врага, но при големите групи това не е никакъв проблем. Самоприцелването върши достатъчно работа за да поддържа екшъна и динамиката на добро ниво, но не помага толкова много, че да отнема предизвикателствата и радостта от смъртта на врага.

Разбира се екшъна не е само прицелване и да стрелба. За да минете успешно през нивата, ще трябва непрестанно да се движите, да търсите удобни укрития, зад които да се скриете. За разлика от Syphon Filter игрите, където прикриването или прескачането на препятствия ставаше доста монотонно и забавяше развитието на играта, тук на мен голямо впечатление ми направи това, че при по-ниски бариери или изпъкнали стени героят автоматично се прикрива и (често) е извън обсега на важеските сили. Това е решаващ фактор за оцеляването, който доста улеснява и самия играч при напечените ситуации. Обаче това предимство понякога се превръща в недостатък, когато ненадейно залегнете на нежелано място, оставяйки се открит пред вражеския огън. Докато е залегнал (както и се очаква) James Grayson е бавен и беззащитен. Тогава трябва да изскочите оттам за да се спасите. Този минус е фрустриращ, особено когато сте далеч от последния checkpoint и се прецакате точно на края. Но в общи линии Retribution успешно праща Resistance серията в света на Third-person shooter-ите.

Онлайн режимът в Resistance: Retribution ви впуска в динамичен екшън с до седем играча. Режимите, пет на брой, покриват основите на мултиплейър битките: Free-for-All, Team Deathmatch, Capture the Flag, Containment (териториален контрол) и Assimilation (единият отбор присвоява опонентите на тяхна страна след като ги убива). Също така има и голям набор от фунции, като ранкова система, поддръжка на кланове и възможност за разговор за тези, които имат подходящите слушалки. Игрите вървят плавно и отсъства лаг. Въпреки липсата на нещо иновативно, мултиплейърът в Resistance: Retribution си остава непоклатим.

Нещото, което прави това заглавие уникално е възможността ако вече притежавате Resistance 2 да свържете двете конзоли и по този начин да „инфектирате” вашето PSP. Това дава на Grayson светещи очи, черна униформа и го дарява с регенерираща се кръв. В екипировката новото е мощен магнум с експлоадиращи патрони. Тези благинки правят главния герой доста по-здрав, но трудността остава непроменена. Тези промени, обаче, стоят само докато PSP-то е включено. Другата функция е възможността да играете играта с контролера на PS3. Това прави игрането на играта по-комфортно. Тeзи които предпочитат тази настройка трябва да имат подходящите кабели, с които да свържат PSP-то към телевизора си, но според мен е безсмислено да се разтегля образа на иначе толкова добре изглеждащо заглавие.

Chimera имат голям набор от същества. Повечето са срещани досега в Resistance 1&2, но някои са уникални за това заглавие. В редовете по-долу ще опиша всяко от тях, включително и препоръчително оръжие, с което да ги убиете.

Hybrids - базовите врагове в играта. Те разполагат само с Razor, което на теория ги прави лесни врагове. В началото на играта те са много неточни, но постепенно се прицелват в целта все по-успешно. Препоръчително оръжие: Razor, Storm Rifle

Armored Hybrids - с тези ще се запознаете по-късно в играта. Те имат повече броня от обикновените и носят подобрени Razor-и, които изтрелват сини вместо червени патрони и нанасят повече щети. Препоръчително оръжие: Razor, Storm Rifle

Steelhead - тези хибриди носят каски и Auger rifle, правещо ги опасни. За разлика от конзолните игри те не са толкова силни, което означава, че няма да ви трябват много допълнителни патрони, за да ги убиете. Препоръчително оръжие: Razor, Storm Rifle, Fareye

Leapers - много малки същества, приличащи на скорпиони. Те атакуват на големи групи. Не нанасят много щети, но имат доста опасна атака, а именно могат да скочат на главата на Grayson и започнат да хапят. Единствения начин да се отървете е да натискате Х, а през това време тези, останали на земята ви атакуват и правят допълнително щети. Препоръчително оръжие: Schrotflinte .12 Gauge

Titans - тези са наистина големи и носят огромни оръжия с малък обхват. Ако се близо до тях те ще ви удрят. В началото на играта се появяват като мини-босове, но по-нататък идват като подкрепление на останалите врагове. Те стават лесни за убиване, когато се докоснете до новите и по-силни оръжия. Препоръчително оръжие: LAARK, Auger, IWAO-R Chaingun, Schrotflinte .12 Gauge
Armored Titans - те са същите като обикновените, но имат повече броня. Препоръчително оръжие: LAARK, Auger, IWAO-R Chaingun

Boilers - определени като “женски” Chimera, те не носят оръжия със себе си. Когато се приближат достатъчно близо до вас взривяват собствените си глави. В началото най-добре е да включите ръчното прицелване и да стреляте в големите им глави, но когато се доберете до Razor Mark II, няма да има нужда от това, защото това оръжие ги разкъсва за секунди. Препоръчително оръжие: Storm Rifle, Razor, Razor Mark II

Hags - те са подобни на Boiler-ите, но за разлика от тях те изстрелват енергия от главите си. Също така притежават щитове, които временно отблъскват атаките ви, а когато се махнат стреляйте в главата. Препоръчително оръжие: LAARK, Auger, Razor, IWAO-R Chaingun

Furies - ще ги откриете само под водата и няма да е много често. Те са много неточни стрелци и ако се движите непрестанно ще ви пропускат. За да ги убиете трябва да застанете зад тях и Razor-а ще си свърши работата отлично. Препоръчително оръжие: Razor

Slipskulls - тези врагове са доста подвижни - отскачат от стените и използват тази атака от далечни или трудно достъпни места. Те са по-слаби от Hybrid-ите и са лесни за сваляне, ако се прицелите добре в тях. Препоръчително оръжие: Razor, Stormrifle, Fareye FR-1

Brutes - те носят големи картечници и могат да поемат доста удари. Няма да се доближават до вас, те предпочитат да стрелят от по-големи дистанции и изстрелват наведнъж големи серии от патрони. Тъй като има малки паузи между изстрелите, в които да атакувате, Auger върши перфектна работа срещу тях. Препоръчително оръжие: Auger, Razor, LAARK

Attack Drones - механизирани творения на Chimera. Атакуват с енергийни патрони на всеки няколко секунди. Тъй като тези патрони не преминават през прегради, ако се прикриете, почти винаги ще сте извън обхвата им. Когато понесат достатъчно щети, те ще се възпланеят и някои дори ще се опитат да се доближат до вас, за да нанесат допълнителни щети. Препоръчително оръжие: Razor, Storm Rifle

Assault Drones - тези подобрени дрони са най-досадните врагове в играта. Притежавайки картечници, ако не се прикриете бързо, ще ви унищожат за много кратко време. Препоръчително оръжие: Auger, Razor, IWAO-R Chaingun