Defiance
Макар Defiane да изглежда като поредния филм за втората световна война, той определено не е такъв. Защо ще попитате вие? Причината е, че са малко произведенията в Холивуд, които не показват евреите като жертви, които търсят помощ от сулю и пулю (Мunich беше един от тях и предстоящия Inglorious Basterds ще е другия). В този случай чифутите в лицето на братя Белски са доста сериозен противник и не се страхуват да напълнят с олово нацистките швайнщайгери. С две думи съответните братя без да искат се превръщат в защитници на няколко стотин безпомощни бежанци и ги укриват в една горичка.
Тhey don’t do ‘em like they used to.
Fast & Furious – второ мнение
Ода за човешката глупост
Много време се чудих как да започна и предполагам, че просто ще пропусна въведението. „Бърз и Яростен” се води четвърта част от поредицата и е достоен наследник на предните части. Ако си се прецакал да го гледаш на кино като мен мога само да те съжалявам. Всичко започва добре с кражбата на нефт направо от камиона, който го превозва, следва готина каскада и АХА да си помислиш, че може да се е получил добър филм идва апокалипсис. Актьорите започват да говорят(!) и трябва да търпиш 40-50 минути „драматични” разговори, които те разчувстват както само ранните гейм екранизации на Хер Уве Бол успяваха да го направят. За да ви убия надеждите казвам, че Мишел Родригес умира още в началото и това е единственото хубаво нещо в първата половина на филма. Гадното латино беше най-некъдърно от цялия каст.
Втората половина беше значително по-добре, тъй като разговорите намаляха драстично и започнаха „гонениците”. Имаше малко интрига с това кой е големият лош бос и разни други дебилщини. Клишираността просто излиза на талази от лентата. Не присъства и една оригинална реплика. Колите пък все едно са ги избирали местните Голф фенове. Няма такава безформеност и кофти оцветяване. Тук-там имаше „мускулести” возила да разведряват обстановката, но явно не им е стигал бюджета за повече. На сценариста трябва да му се издаде забрана да пише.
Доста го оплюх филма, но не е чак толкова лош. Съветът ми е, ако го гледате вкъщи да превъртите до средата след като мине първата сцена. Няма да ви липсва много от и без това не особено интересния сюжет и ще се поизкефите на каскадите с коли. Задължителен филм за безмозъчните фенчета на поредицата, които и без това не разбират от стойностно кино.
Оценка на първата половина: 4/10
Оценка на втората половина: 7/10
Теодор „Hegemony” Димокенчев
Police Story 3 или „Шамари с крак – трета част“
Отново ще разглеждам един филм, който е с трети пореден номер в една поредица. При трилогиите съм забелязал, че или са по-зле от вторите, или пък се оказват на нивото на оригинала – с тази тук всичко е малко около средата – някои места са полирани до блясък, други така куцат (по-зле от еднокрак пират) и лъхат на комерсиализация… Дали самата поредица се е изчерпала или е готова да поеме по друг път – тепърва отговорите предстоят. И отсега се чудя каква оценка да поставям – хем съм пристрастен, хем пък трябва да съм и обективен (да не ми се кара Главния). Трудна задача, но все някой трябва да я свърши.
Китай и Хонконг си подават не само ръце...
След малко плачевната втора част, където между мелодрамата се промъкнаха и някои бойни сцени, Джеки явно си е взел поука и този път оставя режисирането в ръцете на Станли Тон (фен на Джеки от малък), който се справя отчасти (според мен) с трудната цел да режисира Джеки и компания. Този път историята се завърта около нарко-картел и неговото премахване и тук се намесва лек политически привкус в лицето на Michelle Yeoh (The tai-chi master; Wing Chun; Crouching tiger, Hidden dragon) в ролята на военна от тайните служби на Китайската Народна Република, с поръчение да се докопа до банковата сметка на главния лош тип и така да подпомогне БВП на страната си.
Подзаглавието на тази част е Supercop – вече полицейската работа отива в друга насока и май от Джеки се изискват супер сили за изриването картела от земята. Още в началото двамата с другарката Ян не успяват да намерят общ език и между тях се разраства една борба за надмощие оприличена в традиционната битка на половете и тяхното желание за доминация. Продукцията прескача през няколко екзотични местности – Камбоджа, Хонконг, Индонезия и прочие представители на дръпнатите локации – не е пестено лев за различните сцени и сетове и това си личи.
Ей на това му казвам, шамари с крак – сигурно болят…
Oh, Harry Potter – I love you so much
Този припев (преработен), изниква в дълбините на киносъзнанието ми, когато си представя следната картинка – върл фен на Хари Потър отива към киното, за да изгледа поредната 6-та част от сагата, с една таква полу-усмивка и глава пълна с въпроси от рода на: „Как ли са направили финалната битка?”, „Оу, ами много важните спомени за Волдемор?”, „Най-после ще видя новия министър на магията” и още и още…
Друг е въпросът, че на излизане от книгата този същия фен може би ще пее друга песен (или рефрен), нещо от рода на: „We scanning the Hogwarts, and the Hollywood tonight, we seeking for Harry to start up a fight, there’s an evil feeling in our brain – searching, seek and destroy!!! Всичко е възможно след видяното на екрана (поне от мен) – но нека да започна отначало.
Имало едно време една доста успешна поредица книги, написани от една средностатистическа англичанка в опит да излезе от задънената и безпарична ситуация в която се намирала. След първата книга, щастието и се усмихнало и тя изведнъж станала една от най-четените и известни писателки на нашето време – децата живеели с приключенията за очилатия магьосник и не след дълго една филмова компания забелязала печалбата и започнала да филмира книжните варианти. За последната от тях се престраших да споделя своите впечатления и се надявам да не ме мразите след това (говоря на феновете), а на останалите – не злорадствайте на критиките, книгите са много по-добри във всяко отношение…
Хари жадно попива мъдрите слова на Дъмби – ама тази ръка се насочва към неправилното място…
Transformers: Revenge of the Fallen
Към втората част на Transformers може да се подходи по два начина – този на критика и този на фенбоя. Който и да изберете няма да останете особено очаровани. Revenge of the Fallen продължава що-годе успешната формула на първият филм, като умножава и лошите, и добрите му страни. В резултат се е получила доста противоречива лента, чиито качества не могат да компенсират идиотизма на останалата част от екранното време.
Angels & Demons – “…и ангели над елементи бдят…”
Разните притчи за тайни общества и конспирации от миналото са станали част от ежедневието ни, но особено се засили интереса към тях след публикуването на два романа на Дан Браун – Шестото Клеймо и Шифърът на Леонардо – и двете произведения бяха остро нападнати и критикувани от католическата църква (на места са се опитвали да бойкотират премиерата на филмите), заради намеците отправени към Светата Църква и възраждането на митовете и легендите относно съществуването на тайни общества, чиято цел е да разрушат устоите на една от най-влиятелните религии по света… Интересен подход да направиш реклама на католиците…