Mana Khemia
Напоследък ми писна от факта, че в новите игри се набляга най-вече на по-добра визия(разбира се като изключим Wii) затова зарязах новото поколение конозли и извадих добрата стара PS2-ка. Разбира се не е приятно да играеш на HD телевизор(макар че не е толкова фатално), но старта на големите футболни първенства реши и този проблема - така извадих стария CRT телевизор. Футболните първества, скуката от новата графика и факта, че PS2 е най-добрата конзола ме накара най-накрая да пусна дългоочакваната от мен Mana Khemia: Alchemists of Al-Revis.
Играта е от онези японски rpg игри, които рядко биват издавани в Европа – това е деветата игра от поредицата, но е само четвъртата излязла в Европа. Тъй като предшествениците от серията Atelier Iris не е много популярна у нас ще избягвам да правя сравнения с нея, а на феновете на жанра ще кажа само: пробвайте я 
Police Story 3 или „Шамари с крак – трета част“
Отново ще разглеждам един филм, който е с трети пореден номер в една поредица. При трилогиите съм забелязал, че или са по-зле от вторите, или пък се оказват на нивото на оригинала – с тази тук всичко е малко около средата – някои места са полирани до блясък, други така куцат (по-зле от еднокрак пират) и лъхат на комерсиализация… Дали самата поредица се е изчерпала или е готова да поеме по друг път – тепърва отговорите предстоят. И отсега се чудя каква оценка да поставям – хем съм пристрастен, хем пък трябва да съм и обективен (да не ми се кара Главния). Трудна задача, но все някой трябва да я свърши.
Китай и Хонконг си подават не само ръце...
След малко плачевната втора част, където между мелодрамата се промъкнаха и някои бойни сцени, Джеки явно си е взел поука и този път оставя режисирането в ръцете на Станли Тон (фен на Джеки от малък), който се справя отчасти (според мен) с трудната цел да режисира Джеки и компания. Този път историята се завърта около нарко-картел и неговото премахване и тук се намесва лек политически привкус в лицето на Michelle Yeoh (The tai-chi master; Wing Chun; Crouching tiger, Hidden dragon) в ролята на военна от тайните служби на Китайската Народна Република, с поръчение да се докопа до банковата сметка на главния лош тип и така да подпомогне БВП на страната си.
Подзаглавието на тази част е Supercop – вече полицейската работа отива в друга насока и май от Джеки се изискват супер сили за изриването картела от земята. Още в началото двамата с другарката Ян не успяват да намерят общ език и между тях се разраства една борба за надмощие оприличена в традиционната битка на половете и тяхното желание за доминация. Продукцията прескача през няколко екзотични местности – Камбоджа, Хонконг, Индонезия и прочие представители на дръпнатите локации – не е пестено лев за различните сцени и сетове и това си личи.
Ей на това му казвам, шамари с крак – сигурно болят…
Wolfenstein
“Наръчник за елиминиране на нацисти със стил”
от Б. Д. Блазковиц
Ето, че отново сме изправени пред задачата да попречим на злите нацисти да обърнат хода на войната. От Raven са ни предоставили една забавна смесица от най-различни геймплей елементи. След надъхващото интро и кратка брифинг кът-сцена пристигаш с влак в австрийския град Айзенщат и директно се нахвърляш в екшъна. Още от началото неприятно впечатление ми направи усещането, че играта просто е направена за управление с пад и е като с нарочно забавен геймплей заради конзолните версии. За щастие с това неудобство се свиква бързо и до края на първо ниво стрелянето с мишка не представлява проблем.
История има и въпреки, че през цялата игра ти говорят откровени глупости, войс актинга е на високо ниво. Озвучението на оръжията и експлозиите също е добро, а музиката не се забелязва особено. Цялата каша се случва заради желанието на нацистите да овладеят измерението Black Sun и да използват чудовищата от него като своя армия. Основното действие се върти около междинното между нашият свят и Black Sun измерение, наречено The Veil. При една от експедициите си ще се сдобиеш с медальон, чрез който можеш да влизаш във Veil-а. На места е задължително да го включиш, за да може да се продължи напред през нивото. Отделно ще намериш три кристала, които ще те позволят да катализираш свръхестествената енергия по свое усмотрение.
Oh, Harry Potter – I love you so much
Този припев (преработен), изниква в дълбините на киносъзнанието ми, когато си представя следната картинка – върл фен на Хари Потър отива към киното, за да изгледа поредната 6-та част от сагата, с една таква полу-усмивка и глава пълна с въпроси от рода на: „Как ли са направили финалната битка?”, „Оу, ами много важните спомени за Волдемор?”, „Най-после ще видя новия министър на магията” и още и още…
Друг е въпросът, че на излизане от книгата този същия фен може би ще пее друга песен (или рефрен), нещо от рода на: „We scanning the Hogwarts, and the Hollywood tonight, we seeking for Harry to start up a fight, there’s an evil feeling in our brain – searching, seek and destroy!!! Всичко е възможно след видяното на екрана (поне от мен) – но нека да започна отначало.
Имало едно време една доста успешна поредица книги, написани от една средностатистическа англичанка в опит да излезе от задънената и безпарична ситуация в която се намирала. След първата книга, щастието и се усмихнало и тя изведнъж станала една от най-четените и известни писателки на нашето време – децата живеели с приключенията за очилатия магьосник и не след дълго една филмова компания забелязала печалбата и започнала да филмира книжните варианти. За последната от тях се престраших да споделя своите впечатления и се надявам да не ме мразите след това (говоря на феновете), а на останалите – не злорадствайте на критиките, книгите са много по-добри във всяко отношение…
Хари жадно попива мъдрите слова на Дъмби – ама тази ръка се насочва към неправилното място…
Transformers: Revenge of the Fallen
Към втората част на Transformers може да се подходи по два начина – този на критика и този на фенбоя. Който и да изберете няма да останете особено очаровани. Revenge of the Fallen продължава що-годе успешната формула на първият филм, като умножава и лошите, и добрите му страни. В резултат се е получила доста противоречива лента, чиито качества не могат да компенсират идиотизма на останалата част от екранното време.
Angels & Demons – “…и ангели над елементи бдят…”
Разните притчи за тайни общества и конспирации от миналото са станали част от ежедневието ни, но особено се засили интереса към тях след публикуването на два романа на Дан Браун – Шестото Клеймо и Шифърът на Леонардо – и двете произведения бяха остро нападнати и критикувани от католическата църква (на места са се опитвали да бойкотират премиерата на филмите), заради намеците отправени към Светата Църква и възраждането на митовете и легендите относно съществуването на тайни общества, чиято цел е да разрушат устоите на една от най-влиятелните религии по света… Интересен подход да направиш реклама на католиците…