Defiance
Макар Defiane да изглежда като поредния филм за втората световна война, той определено не е такъв. Защо ще попитате вие? Причината е, че са малко произведенията в Холивуд, които не показват евреите като жертви, които търсят помощ от сулю и пулю (Мunich беше един от тях и предстоящия Inglorious Basterds ще е другия). В този случай чифутите в лицето на братя Белски са доста сериозен противник и не се страхуват да напълнят с олово нацистките швайнщайгери. С две думи съответните братя без да искат се превръщат в защитници на няколко стотин безпомощни бежанци и ги укриват в една горичка.
Тhey don’t do ‘em like they used to.
Fast & Furious – второ мнение
Ода за човешката глупост
Много време се чудих как да започна и предполагам, че просто ще пропусна въведението. „Бърз и Яростен” се води четвърта част от поредицата и е достоен наследник на предните части. Ако си се прецакал да го гледаш на кино като мен мога само да те съжалявам. Всичко започва добре с кражбата на нефт направо от камиона, който го превозва, следва готина каскада и АХА да си помислиш, че може да се е получил добър филм идва апокалипсис. Актьорите започват да говорят(!) и трябва да търпиш 40-50 минути „драматични” разговори, които те разчувстват както само ранните гейм екранизации на Хер Уве Бол успяваха да го направят. За да ви убия надеждите казвам, че Мишел Родригес умира още в началото и това е единственото хубаво нещо в първата половина на филма. Гадното латино беше най-некъдърно от цялия каст.
Втората половина беше значително по-добре, тъй като разговорите намаляха драстично и започнаха „гонениците”. Имаше малко интрига с това кой е големият лош бос и разни други дебилщини. Клишираността просто излиза на талази от лентата. Не присъства и една оригинална реплика. Колите пък все едно са ги избирали местните Голф фенове. Няма такава безформеност и кофти оцветяване. Тук-там имаше „мускулести” возила да разведряват обстановката, но явно не им е стигал бюджета за повече. На сценариста трябва да му се издаде забрана да пише.
Доста го оплюх филма, но не е чак толкова лош. Съветът ми е, ако го гледате вкъщи да превъртите до средата след като мине първата сцена. Няма да ви липсва много от и без това не особено интересния сюжет и ще се поизкефите на каскадите с коли. Задължителен филм за безмозъчните фенчета на поредицата, които и без това не разбират от стойностно кино.
Оценка на първата половина: 4/10
Оценка на втората половина: 7/10
Теодор „Hegemony” Димокенчев
Pro Evolution Soccer 2010 – завръщане към корените
Като че ли последните няколко години бяха малко разочароващи за Pro Evolution Soccer и феновете на играта. Глътка свеж въздух се оказа PES 2009, но с покъртително лошият си мултиплеър тя разруши мечтите на феновете за игра близка до Pro Evolution Soccer 6 – безсъмнено титана на поредицата. Като цяло заглавието бе критикувано заради липсата на иновации и впоследствие предаде короната на все по-непостоянният, но по-реалистичен конкурент – FIFA.
В резултат на това, тази година се превърна в може би най-важната в историята на PES. Нека видим дали обещанията на разработчиците ще оправдаят доверието на феновете в този чисто нов футболен симулатор на Konami.
Asbis StarCraft Challenge 2: От загуба до победа
На 27 септември се проведе втория онлайн турнир от веригата Asbis StarCraft Challenge. Поради големия брой желаещи да премерят сили в една от най-обичаните мултиплейър игри за всички времена, организаторите от ESL България дадоха 64 квоти. Големият интерес към StarCraft е породен не само от предстоящото излизане на StarCraft 2, но и в отсъствието на WCG играчите са гладни за състезания.
Както подобава за силен турнир битките бяха интензивни, завързани и интригуващи. Димитър „LRM-Technics” Сивков загуби от Калоян „IF.Jezuz” Енчев в мача от основната схема, но правилото за двойна елиминация му позволи да премине в схемата на загубилите. Малко по-късно двамата играчи се срещнаха отново, но този път LRM-Technics се оказа по-съобразителен и спечели. Това го изведе до големия финал, където го очакваше победителят от първия LAN турнир Иларион „PRADA” Стаматов. Димитър Сивков беше загрял от предишната среща и макар и трудно успя да надделее, с което си осигури и титлата от турнира. Освен, че зае първото място във втория онлайн турнир от Asbis StarCraft Challenge той прибра и голямата награда – озвучителна система Logitech X-210, а също така се класира и за финалите на серията от 8 турнира, които ще се проведат през декември.
Mana Khemia
Напоследък ми писна от факта, че в новите игри се набляга най-вече на по-добра визия(разбира се като изключим Wii) затова зарязах новото поколение конозли и извадих добрата стара PS2-ка. Разбира се не е приятно да играеш на HD телевизор(макар че не е толкова фатално), но старта на големите футболни първенства реши и този проблема - така извадих стария CRT телевизор. Футболните първества, скуката от новата графика и факта, че PS2 е най-добрата конзола ме накара най-накрая да пусна дългоочакваната от мен Mana Khemia: Alchemists of Al-Revis.
Играта е от онези японски rpg игри, които рядко биват издавани в Европа – това е деветата игра от поредицата, но е само четвъртата излязла в Европа. Тъй като предшествениците от серията Atelier Iris не е много популярна у нас ще избягвам да правя сравнения с нея, а на феновете на жанра ще кажа само: пробвайте я 
Police Story 3 или „Шамари с крак – трета част“
Отново ще разглеждам един филм, който е с трети пореден номер в една поредица. При трилогиите съм забелязал, че или са по-зле от вторите, или пък се оказват на нивото на оригинала – с тази тук всичко е малко около средата – някои места са полирани до блясък, други така куцат (по-зле от еднокрак пират) и лъхат на комерсиализация… Дали самата поредица се е изчерпала или е готова да поеме по друг път – тепърва отговорите предстоят. И отсега се чудя каква оценка да поставям – хем съм пристрастен, хем пък трябва да съм и обективен (да не ми се кара Главния). Трудна задача, но все някой трябва да я свърши.
Китай и Хонконг си подават не само ръце...
След малко плачевната втора част, където между мелодрамата се промъкнаха и някои бойни сцени, Джеки явно си е взел поука и този път оставя режисирането в ръцете на Станли Тон (фен на Джеки от малък), който се справя отчасти (според мен) с трудната цел да режисира Джеки и компания. Този път историята се завърта около нарко-картел и неговото премахване и тук се намесва лек политически привкус в лицето на Michelle Yeoh (The tai-chi master; Wing Chun; Crouching tiger, Hidden dragon) в ролята на военна от тайните служби на Китайската Народна Република, с поръчение да се докопа до банковата сметка на главния лош тип и така да подпомогне БВП на страната си.
Подзаглавието на тази част е Supercop – вече полицейската работа отива в друга насока и май от Джеки се изискват супер сили за изриването картела от земята. Още в началото двамата с другарката Ян не успяват да намерят общ език и между тях се разраства една борба за надмощие оприличена в традиционната битка на половете и тяхното желание за доминация. Продукцията прескача през няколко екзотични местности – Камбоджа, Хонконг, Индонезия и прочие представители на дръпнатите локации – не е пестено лев за различните сцени и сетове и това си личи.
Ей на това му казвам, шамари с крак – сигурно болят…