Game & Movie Bliss Duel Списание за игри и филми

Angels & Demons – “…и ангели над елементи бдят…”

Разните притчи за тайни общества и конспирации от миналото са станали част от ежедневието ни, но особено се засили интереса към тях след публикуването на два романа на Дан Браун – Шестото Клеймо и Шифърът на Леонардо – и двете произведения бяха остро нападнати и критикувани от католическата църква (на места са се опитвали да бойкотират премиерата на филмите), заради намеците отправени към Светата Църква и възраждането на митовете и легендите относно съществуването на тайни общества, чиято цел е да разрушат устоите на една от най-влиятелните религии по света… Интересен подход да направиш реклама на католиците…

Амбиграми и кардинали – Illuminati Edition

Странно защо Холивуд малко тръгна на обратно с книгите на Дан Браун – първо филмираха „Шифърът на Леонардо”, после след добрите приходи направиха и „Ангели и Демони” (БГ вариантът е „Шестото Клеймо”), въпреки че хронологически (а и по написване) Ангелите изпреварват Леонардо – непонятно решение, но явно са си имали причини. Като изчел и двете книги, Шестото Клеймо ми хареса много повече от сухарският Шифър, където скуката беше повече от интересните диалози или действия.

С доста резерви и към тази екранизация се настаних пред големия екран и наум си „преговарях” по-интересните моменти от книгата и се питах дали ще успеят да не я променят прекалено, че да изгуби собственият си чар. Накратко сюжета (не по книгата) – проф. Робърт Лангдън е въвлечен в търсене на древно общество, което си има вземане-даване с католическата църква от доста години и сега с открадването на ново „оръжие” за масово поразяване и отвличането на 4-ма „преферити” за Светия Престол, преди самото гласуване за нов папа (последният умрял при загадъчни обстоятелства), Ватиканът е изправен пред съдбоносна вечер. Явно всички са си взели поука от предният филм и сега действието не се влачи със скоростта на върволица ленивци, а препуска с едно темпо което даже изпреварва това в книгата. Добро начало. Без да се губи време пред мен се разкриха основните персонажи (с едно-две изключения) и всичко започна да става все по-трудно за нашето момче (в ролята Том Ханкс) да върви по Пътя на просветлението. Илюминатски жаргон.

Любимото мазе на Робърт Лангдън – ето къде криел пукницата и мезето…

Нямаше как да се разминем с женския персонаж в лицето на Витория Ветра, която внесе малко топлина в иначе стерилната атмосфера на научни теории и католически проповеди. Препускането из улиците на Рим беше толкова бързо, че не ми остана време да разгледам забележителностите посредством новия модел на Ланча (в книгата са използвани конкурентите от Алфа Ромео) – доста добър модел (нов при това), който се оказа най-издръжливото нещо в целия филм – летяха колите по тесните улички, водени от умствения компас на проф. Лангдън и безропотно следваха подскачащата му мисъл, която сновеше из архиви, катедрали, параклиси и катакомби. Хареса ми това че този път почти всичко се случваше както по книгата – е, нямаше пространствени обяснения относно какъв човек е убиеца и защо – май са сметнали за необходимо да го оставят като третостепенен персонаж – само трепе и ръси кратки фрази – но пък смъртта му беше зрелищна.

Колония от червени мравки и един торен бръмбар – религиозни контрасти

Оправдаха моето очакване за прилична екранизация – понеже се бях нещо притеснил относно предния филм, но сценариста на Инди 4 Дейвид Кьоп (не че е кьопав нещо) се е постарал да се придържа към литературния първообраз. Малко като че ли израелската актриса, която играеше ролята на италианка говореща английски и работеща за швейцарците, преиграваше на моменти или показваше някаква импровизация в диалога и реакциите, но в ритмиката на сцените Том Ханкс показа защо е носител на Оскар.

Само не разбирам защо Светия Престол толкова много рева срещу тези две книги – голяма полемика са разрази заради изказани предположения от автора, сякаш ще разруши митове за Библията или за самата църква. Книгите не са враг, те са средство за обогатяване, и милите кардиналчета седящи на удобно тапицираните си столчета би трябвало да знаят, че науката и културата не са второстепенни за хората… Лично аз не видях никаква заплаха за съществуването на католицизма и неговите поклонници – просто един автор предполага „какво би се случило ако…?” използващ солидни знания по квантова физика и едновременно с това информация за известни скулптури и сгради на територията на Ватикана, даже докато е събирал материала за книгата си са го превели през прохода Il Passeto – реален коридор свързващ замъка Сан д’Ардженто с ватиканските земи. Интересно пътуване. И плодотворно също – личи си по структурата на книгата, а оттам тя е пренесена и на екрана (с малки изменения), но споделяща общите идеи от книжното тяло.

Отдавам се на толкова сравнения с романа на Дан Браун, понеже ми е един от любимите автори и така имам някаква база за сравнение, оттам произлизат моите разсъждения. Някъде бяха споменали, че ролята на Юън Макгрегър била абсурдна, трагикомична и прочие – сравненията с античните древногръцки трудове за мен не е много уместна – човека си изигра ролята с вкус и точно така както е в книгата (въпреки, че на места диалозите бяха сменени). От него лъхаше на някакъв студен страх, онзи който вледенява всяка кост, а зад привидно добродушната си маска, криеше потенциала на диктатор. Не знам, поне на мен така ми подейства неговата поява във филма – един преценящ и искрящ поглед, събрал в себе си доста повече от смиреност – даже не мога да кажа дали беше изцяло лош персонаж, беше доста объркан, (или побъркан) в търсенето на Истината, но когато накрая я откри, се оказа по-слаб от нея.

Смирения и Заблудения – който носи бяло…

Няма да издавам в подробности промените по сюжета, че няма да е много културно, а като единствена забележка бих отбелязал прекалено дългата сцена в архива – по едно време ми идеше да замеря нещо екрана барем стъклото се счупи по-рано. Очевидно съм се изнервил. Като екранизация можеше да е малко по-дълга от 2 часа – някои под сюжетни линии можеха да бъдат вмъкнати, но определено експлозията на антиматерията дълго буча в ушите ми – акустична красота. Добре, че озвучаването беше DTS, за това удоволствие – лично за мен този филм е успех и доста прилично направен, ако беше малко по-дълъг и не се прескачаха чак толкова много моментите от книгата щях да поставя по-висока оценка.

Субективна оценка на автора: 8/10
Автор: Кирил Вълков ака The Grim Reaper