Game & Movie Bliss Duel Списание за игри и филми

Надежда тука всяка оставете

Какво всъщност представлява надеждата ? Дума, измислена с цел само да ни залъгва за очакване на нещо по – добро, което всъщност никога няма да се случи. Казват - Тя умира последна. Едва ли... Как може нещо, което не съществува да умре? Единственото нещо, което умира е сивкавото вещество зад огромната зееща дупка на челото ми. Оставена от все още димящата двойка пистолети - Beretta 92F Automatic. A, аз ли ? Аз бях само поредният, изправил се на пътя Му. Последното нещо, което чух  беше – “When you get to hell, tell them I sent you. You can get a discount”. Едва ли, защото адът беше дошъл на Земята - той се случваше тук и сега!

История
Развивайки се 100 години след първата игра, вие пак поемате контрол над, любимият ни, Caleb. Редно е да спомена, че може и да изиграете играта като имате избор между четирима персонажи. Всеки от тях притежава различни характеристики, които до определена степен променят игралното преживяване. Caleb – най – балансираният измежду останалите. Само с него ще може да се насладите на междинните филмчета по време на играта. Ishmael – магичният персонаж, средняшка издръжливост, но пък се справя най – добре с трите окултни оръжия. Gabriella – най – хилавият герой умира адски лесно. Като плюс може да се изтъкне, че е най – бързата. Ophelia – интересна за игра, предлагаща висока защита и не лоши магически способности.

Caleb	Gabriella
Ishmael	Ophelia

Та да се върнем на историята – 2028 е, мисленият за мъртъв Tchernobog - божеството дало начало на култа към движението Кабал, си е напълно жив и мърдащ. Само, че от движение се е изменило на мегакорпорация наречена CabalCo с лидер Gideon. Последният желае да възвърне изгубената слава на култа към Кабал, но за целата Caleb трябва да умре. Имате пет чаптъра, като четири играеми, а последният явяващ се като епилог. Играта почва в движещо се метро, но за да разберете какво се случва по – нататък, си намерете Blood 2: The Chosen и я изиграйте.

Графика
За далечната ’98-а, изглежда по невероятен начин. Играта използва LithTech engine, представен ни първо в Shogo: Mobile Armour  Division. Нивата са страшно разнообразни и моделирани на изключително добро ниво. Всяка локация си има свое неповторимо усещане и облик. Моето най – любимо място си остава Катедралата и общественото перално помещение.

Интересното в случая е не това в пералнята, а двойката Flare Gun. Cheats anyone ?

Главните персонажи и NPC-тата са  изваяни по изключителен начин, но с една идея по – зле от тогавашния притежател на титлата - „FPS на годината” : Half – Life.От дизайна на оръжията останах приятно изненадан, харесаха ми много. Долу-горе всеки обект изпречил се на пътя ви, може да се счупи с изключение на лампите и като цяло осветлението. Стреляйте с целия аресенал, пак няма да направите нищо. Колко Caleb-a са необходими за смяната на крушка в B2 ? Нито един. Защо? Защото те са вечни. Ха-ха-ха... шегата беше тъпа, но както и да е. Друго нещо, което ми направи впечателние беше разчленяването на труповете – глави, ръце, крака и кръв... много кръв. Като споменах глави, при всяко преминаване на героя ви над такава, той я рита. Яко а? Обаче, луната има и друга страна, тъмна такава. Клипинг и то в промишлени количества. Можете да видите стърчащи оръжия през много врати. Веднъж станах свидетел на наполовина потънал Zealot в Катедралата. Също така, когато убиете някого е възможно част от трупа да потъне на някъде. Обаче колкото и да са хубави нивата, те са доста линейни. Вярно има и тайни дупки и пропасти, обаче те не правят нищо по-различно от това да ви съкратят пътя от точка „А” до точка „Б”.

Звук
Меко казано странна, но приятна за ухото, поне за мен. Музикалните теми са колкото чаптърите, тоест малко. Те са съчетание от хорово пеене и китара и определено успяват да се впишат в картинката, допринасят доста за всеобщото чувство, което се опитва да направи играта – за настъпилия ад, обречеността, мъката и желанието за мъст на протагониста. Озвучаването на оръжията е добро, поне доколкото разбирам, а не съм кой знае какъв специалист в областта. Хареса ми, че не са забравени тези малки детайли като стъпките, скърцането при отваряне на врата, разрушаването на предмети и прочие. Ако си спомням правилно в началото на играта, там при площадката се чуваха катерушките. Но разбира се може и паметта ми да ми изневерява. Наближаваме до черешката на сладоледа, а именно – репликите на Caleb. От тях струи толкова неподправен куулнес, който може да се конкурира само с Дюк. А ето и част от тях –„ I'm gonna beat you like a bad step” , “It’s howdy doody time kiddies, the bad man is here.” , “When you go to hell, tell them I sent you. You can get a group discount”, “Rest in pieces”, “If you run, you’re only going to die tired.” Life's not fair but neither is death, get used to it.” Гласът му е толкова спокоен и същевременно толкова арогантен. Personal favourite.

Геймплей
Стандартен като за шуутър, но пък страшно прилепчив. Хване ли те, пускане няма, всъщност това е единственият FPS, който ме е карал да се заседявам пред компютъра за цял ден. Нито Half-ата, нито Sin или пък SoF (умишлено не намесвам новоизлезлите шутъри, те просто не могат да се доближат ни на йота до старите такива, но това си осатава лично мое мнение). Противниците са сравнително разнообразни, но пък са лееко тъпи - AI-то им куца доста. Играта на Genocide(easy) e разходка в парка, Homicide(medium) пък не представлява кой знае какво предизвикателство. Suicide(hard) е вече на желаното ниво, но то е постигнато не с някакъв нечовешки ИИ, а с ограничаването на мунициите и правенето на противниците по – издръжливи. Друг проблем е pathfinding-a - зле е меко казано. И като добавим клипинг-а получаваме тичащи противници, заклещени във врати, стени или пък бягащи през кашони - тъпо. Поне арта на играта е супер готин, радва страшно. Няма противник, който да не изглежда добре от агентите до босовете, но моя най – любим гад си остава Shikari-то. Самата визия, поведение и.... няколкото опита да го/я възпроизведа на лист хартия... и да допълня - има нещо, което много ми напомня на Гигер в изчадието.

А ето го/я в пълен блясък. Enjoy.

Друго, което дразни понякога, е пълната пасивност на противниците. Това се забелязва основно в CabalCo Research Facility(ако така се казваше, може и да бъркам, простете) и по-специално Fanatics, като отстреляш някого, другите около него стоят като заковани, сякаш нищо не се е случило. Поне е забавно да им риташ главите. Босовете от своя страна, пък са интересни и забавни, като цяло при тях няма скука. Нека преминем и към ареснала, а той е внушителен – около 30 различни оръжия, всяко от които с алтернативна стрелба. Редно е да се споменат по – интересните и нестандартни такива – Тhe Orb, Singularity generator, Bug buster, Flare gun, Tesla Cannon и Cabalco Death Ray. The Orb, абсолютен култ, както и да го погледнеш, закача се за главите на противниците и им пробива главата. Алтернативната му стрелба, която не може да се ползва от Caleb и Gabriella, позволява контрол върху вече закаченото око, давайки възможност да се насладите на прекрасната гледка в главата на нещастника имал честта да ви се изпречи. Singularity Generator – изключително мощно оръжие, при употреба отваря малка черна дупка, която засмуква всичко в нея. Bug Buster – според мен крайно безполезно, но го споменавам заради препратката към първата игра. Не ще забравя спрея. Flare Gun – абсолютно любимото ми оръжие, самозапалващите се муниции. Веднъж уцелите ли противнка остава само да се насладите на неговия изгарящ смъртен танц. Като бонус можете да носите 2. Tesla Cannon – едно от най – смъртоносните оръжия в играта, а пък и анимацийката му на стрелба радва. Cabalco Death Ray – странно и нестандартно оръжие - изстрелва лъч, който отскача в стените няколко пъти, при алтернативна стрелба, лъчът придобива друг цвят и силата му се увеличава.

За финал мога да кажа, че въпреки годината си на издаване, далечната 1998 и огромната конкуренция под вида на Sin и Half-Life, за мен тя си остава доста над последните две. И като визия, история, графика и геймплей. Мога да добавя, че това е една от малкото игри с невероятно плътна атмосфера.

Blood 2: The Chosen
Платформа	PC, Windows
Жанр	First-Person Shooter
Дата на излизане	31.10.1998
Разработчици	Monolith Productions
Разпространител	GT Interactive
Дизайнери	James Wilson III