Терористични заплахи и задкулисни игрички
След ужасяващият 11.09 САЩ вече не са същите – параноята по терористи и заплахи се е увеличила двойно повече и страхът се промъква към една от най-влиятелните страни в света, за да сключи лепкави длани около нея. Дали методите на разузнаванията и контраразузнаванията са се променили от времето на Студената война, дали изобщо в новата борба срещу терористите и техните убеждения има виновни и невинни и как това се отразява на обикновените хорица – в новият филм на Лео ди Каприо може и да разберем...
Колко струва един човешки живот?
Ридли Скот отдавна си е създал име сред режисьорите и след Gladiator, American Gangster, Alien and Blade Runner, реших да погледна неговият поглед над политическата и шпионска карта в Мрежа от лъжи, където имената на Ръсел Кроу и Лео стояха едно до друго. След умопомрачително сълзливия и блудкав Титаник, успях да намразя Лео като актьор за много дълго време и неговият имидж на хленчещ субект се запази, докато не се престраших да изгледам The Departed (remake на един филм от трилогията Infernal Affairs) и ми се издигна в очите, но не чак толкова че да забравя лигавата история на кораба... Затова подходих съвсем неутрално към това негово участие в този политически трилър за конспирации, агенти под прикритие и неудобни свидетели на фона на една полуразрушена страна, където фанатизмът е начин на живот и всеки американец е враг...
Двама агенти в леговището на лъва...
Лео е в ролята на агент от ЦРУ, опитващ се да локализира нова фигура на терористичната карта и използва всички свои налични връзки и способности за да изпълни планираната задача. Времето също го притиска – докато той търси късчета информация, в Европа загиват хора заради убежденията на тези, които смятат че така изчистват света от неверници. Получава помощ от своя един вид шеф (Ръсел Кроу е надебелял подобаващо за ролята) и от нов съюзник (а може би противник) имащ свои цели и причини да търси гореспоменатото лице с бомбените атентати. Работата се омешва допълнително, когато нашият човек намира любовта в една арабска девойка (могат да спретнат една приказка по Шехерезада) и ситуацията за него започва да придобива малко по-различни измерения. След една необмислена постъпка, имаща за цел да извади „на светло” въпросният предводител на новия ред, всичко се скапва тотално и работата се омазва до такава с летален край, но както се случва в последния момент героят ни под прикритие бива спасен, и той успява да прозре доста неща за двете страни на барикадата...
В типичен за Ридли Скот стил вървеше действието и следях развитието на обстановката край главните герои във филма, като на места дори всичко беше прекалено директно (особено атентатите) и все пак самият филм е базиран на книга от някакъв журналист, което ме навежда на мисълта че има и известна доза измислица в цялата работа. Която пролича в схемата за изкарване на големия арабски смок от дупката – доста прозрачна ми се стори, с всички онези прехвърляния на адреси и прочие информация – нещо като диверсия в диверсията, създаване на един нов играч на сцената, застрашаващ останалите и тяхното его. Особено момента със същинския атентат уж измислен от „новият играч” ми беше доста пресилен. Но нали говорим за шпионски истории – май всичко е възможно при тях – но пак не успя да ме убеди в достоверността си. Иначе мизерията в някои арабски страни бе показана удивително реалистично, заедно с образите на зомбираните привърженици на свещените войни – съчетание от което могат и да те побият тръпки.
Игра на сенките, а лицето на ди Каприо говори с доста сериозни тонове...
След 11.09 засягането на такива теми може и да е болезнено за американците, но няма как да се пренебрегне ситуацията след това и жаждата на американското правителство да изкорени всякакви наченки на тероризъм. Кой е крив и прав в тази война не става ясно, но добрите не са толкова добри, и всички машинации между отделните разузнавания, както и традицията да не се казва на други подобни институции – в случая други тайни служби. Сблъсъкът на това ниво се осъществява между героят на Ръсел Кроу и една важна клечка от Йорданското разузнаване – ерудиран, солиден и без съмнение влиятелен човек, който е също толкова добър в манипулациите, колкото и американския си колега. След този вариант на мерене на силите, нашият човек (Лео) не знае на кой всъщност да вярва, поставяйки го в малко неловка ситуация – освен това в светлината на зараждащата се нова любов, той е още по-объркан отпреди. В крайна сметка и двете разузнавания искат да заловят лошият, но всеки използва свои методи и убеждения за постигане на целта.
В отношенията на Лео и Кроу преобладаваха вербалните излияния, което за мен бе малко тягостно, докато следях отношенията между тях. Очевидно беше кой е ментора и кой подчиненият, но по едно време нещата придобиха малко равностоен резултат, след кат она Лео взе да му пука по-малко за националната сигурност и се отдаде на любовта. Ридли Скот е съчетал двете нишки – конспиративната и сантименталната на фона на един реалистичен арабски фон, където всеки си мисли, че е прав – всъщност и двете страни са далеч от истината...
Лео се предава, но на каква цена?
Както каза героят на Ръсел Кроу „В тази война няма невинни” – лесно заключение, но не съм съгласен много с него – и от двете страни има потърпевши и това са напълно обикновени хорица, отнесли фаталните последствия на две страни всяка със своите политически, религиозни и личностни подбуди за поддържането на такава война. Но може би тук се прокрадва максимата „Всеки е прав за себе си” – убеден в правотата на своите действия, не се забелязват грешките и стават сакатлъци. А когато Лео разбира какво роля всъщност му е отредена в целия този спектакъл на манипулациите, вече беше в лапичките на лошите. Лапички, които не предвещаваха нищо добро – но както се оказва в такива случаи – help was on the way и нашето момче се отърва само с леки контузии и кръвонасядания и нови кафяви гащи.
От The Departed насам Лео започна да ми се издига във филмовият взор и тук е отново на достатъчно силно ниво, а комбинацията с Ръсел го въздига още повече – вярно балансът между героите е също важен за постигане на по-пълноценно вникване в самата история и тук Ридли Скот се е постарал да го има, наред с всички онези малки (и големи неудобства) съпътстващи подобно развитие в такъв взривоопасен район от света. Политизирането на целия конфликт, заиграването с опасни елементи от подземния свят на миличките тероряги, и още вдъхващи страх сегменти от развитието на действието допринесоха за по-качественото усещане върху самият филм.
Макар и да не си падам по филми с много сериозен контекст, този образец ми хареса с описването на една реалистична картина сред сблъсъците между „добрите” и „лошите”, картините на мизерия и нищета, различните подбуди на двете страни, заедно с техните „герои” и от двете страни на барикадата.
Мълчание и скъп костюм обгръщат тази фигура – бронираните войници са бонус...
Извод: Много силни роли на главните действащи лица, съспенс и атмосфера прилягаща идеално на описваните ситуации – подхвърляне на някои възможни идеи за конспирации, шпионски игрички, марионетки и кукловоди – всичко смляно в достъпен вид, без излишно задълбаване в проблемите и на двете враждуващи страни...
Tagline: Ужасът на войната с тероризма има много лица и едно общо съзнание...
Лео ДиКаприо е Роджър Ферис (агентът под прикритие)
Ръсел Кроу е Ед Хофман (менторът-манипулатор)
Марк Стронг е Хани (не е галено от Ханибал)
Субективна оценка на автора: 8/10
Автор: Кирил Вълков aka The Grim Reaper
Връзките за обратно следене са деактивирани.