Game & Movie Bliss Duel Списание за игри и филми

Burnout Paradise: The Ultimate Box

Take me down to the paradise city…

Отвратен от посоката, в която тръгна Need for Speed поредицата и отегчен от многократното преиграване на FlatOut, аз наистина се надявах Burnout Paradise да ми предложи нещо, ако не невиждано, то поне забавно. Досега не бях се сблъсквал с някоя от предишните части от серията, поради рядкото ми докосване до каквито и да са конзоли (освен NES-a). Е, за щастие отрочето на Criterion Games надхвърли очакванията ми и ми предложи доста часове забавление.

При стартирането на играта можеш да избереш един от трите типа коли. Основните разлики при тях са boost-a и по-точно начинът, по който се пълни. Agression са тежки коли, с които можеш да потрошиш чуждите автомобили без проблем, Speed се пълни като карате все по-бързо (не думай...), а при Stunt каскадите са твоят начин. Въпреки че типовете са само три, всяка от колите има уникално усещане. При игра просто усещате тежеста на автомобила и ако сте играли много време с една кола при смяната й може да имате проблеми в първите 1-2 състезания.

Един от най-големите плюсове е усещането за скорост – нещо, което NFS така и не успя да направи като хората. Излизайки на магистралата в Paradise city с някоя speed кола, скоростта просто ти заковава пръстите за клавиатурата, а пръстът ти не се повдига от boost бутона. Всичко лети покрай теб и при подминаване на друг автомобил се чува двигателят му само за част от секундата. Неведнъж се хващах просто да обикалям из града, опитвайки се възможно най-дълго да избегна сблъсък, като същевременно не намалям при знак за опасност.

За щастие има голямо разнообразие от типове състезания, което гарантира, че няма да ти доскучее от постоянни състезания от точка до точка. За да започнеш състезание трябва просто да спреш на светофар. Типовете са естествено Race, където се състезаваш с един или повече противници, Marked Man – отново имаш определена финална дестинация, но те преследват тежки и бързи черни автомобили, чиято единствена цел е да те потрошат преди да си стигнал. В Road Rage трябва да разбиваш противниковите коли, в Stunt Run е нужно да правиш точки чрез серии от каскади и трошене на Burnout билбордове, а при Burning Route се изисква точно определена кола, с която за време трябва да стигнеш до финала, за да спечелиш подобрена версия на возилото.

Придобиването на нови возила става чрез печелене на състезания. Понякога те направо те чакат на сметището, а понякога обикалят улиците на Paradise city и е нужно да ги потрошиш, за да ги притежаваш. Потрошената кола можеш да поправяш в Autorepair станциите, където е нужно едно преминаване и си като нов. Доста полезно при Marked Man и Road Rage. Други подобни “станции” пълнят boost-a ти догоре, или пребоядисват колата ти на случаен принцип. Сметищата, където избираш возилата си са 5 на брой, но трябва сам да ги откриеш (освен първото, в което започваш играта).

В началото на играта започваш с клас E шофьорска книжка, като победите в състезания, независимо от типа им, те превеждат до клас А, Burnout и Burnout Elite. Всеки клас изисква повече победи в състезания, като веднъж минато, дадено състезание няма да ти дава точки колкото и да го играете. При преминаване на следващото ниво всички състезания са занулени и отново ще ви дават точки. Burnout Elite изисква минаването на всички (около 120) състезания), а след него има и Criterion Elite клас, до който едва ли ще стигна.

Ако не ви се играе състезание винаги можете да пообикаляте града. Мястото е изпълнено с преки пътища, които чакат да бъдат открити и с места, където се правят огромни скоци. Ако ти се правят каскади, дори има 1-2 места извън града, където можете да навързвате stunt-ове без да те безпокои трафикът. Извънградските пътища имат територия горе-долу колкото самия град и доста често ще трябва да се разхождате до обсерваторията, например, тъй като доста от състезанията завършват там. В играта има и голям брой ачийвмънти, които да преследваш, разбиването на всички билборди, или откриването на всички преки пътища.

Озвучението на играта е прекрасно и допринася за реалността на изживяването. За съжаление същото не може да се каже за музиката. С изключения на 1-2 парчета, всичко, което ще ви предложи играта са абоминации от типа на Avril Lavigne. Лично аз на третото пускане вече бях изключил музиката и си надувах System of a Down от Winamp-а.

Графиката е много добра, колите са с изпипан дизайн и въпреки редките бъгчета в моделите след катастрофа, няма да престанеш да се наслаждаваш на визията на возилото си. Заобикалящият те свят също е добре направен и наистина ще те накара да се чувстваш като в населен град (или планина, в далечната част на картата) с всичките му градинки, жилищни сгради, плажове и подобни любими на хората екстериори. Същевременно с това не е вложен прекалено много детайл, който да изцежда по-слабите видеокарти. В крайна сметка играта е за състезанията, а не гледането на пейзажи. Единствената забележка е към цивилните автомобили, които са доста безлични и при сблъсък с тях те реагират като състезателите.

Самите сблъсъци много радват окото, но детайлът е далеч от този на FlatOut 2, а и от време на време колата се разбива във въздуха на трийсетина сантиметра от стената. Леко дразнеща е и камерата, която при сблъсък винаги забавя кадрите, за да се насладиш на размазвацията. Интересно е до едно време. Особено когато отключиш по-бързи автомобили и си потопен в състезанието, това секване на адреналина е малко неприятно.

Burnout Paradise ми дойде малко лесна. Вярно е, че в отделните състезания се увеличават изискванията за победа, или противниците стават по-силни, но все пак при Road Rage лекото натискане на противник в стената го обезврежда, а и за другите типове си има тактики за лесна победа.

Освен автомобили можете да управлявате и мотоциклети. Те са четири на брой, но повече не ви и трябват. С мотор много по-лесно можеш да летиш по пътя, отколкото с която и да е кола. Човек усеща защо мотоциклетистите са избрали този начин на превоз. Състезанията тук са само от типа Burning Route, като се отключват според времето в играта. Има нощни и дневни, като някои освен времевото ограничение имат и зададени чекпойнти, които определят пътя ви.
Тунинговането в играта се състои единствено в оцветяването, но аз така или иначе никога не съм бил фен на тази част от рейсингите, поне не и толкова подробна, както в NFS. Това, което прави играта толкова добра са самите състезания, които трудно ще омръзнат на феновете на жанра.

Като за финал ще похваля DJ Atomica – гласът, който те въвежда в играта и разяснява кое какво е. Не че не очевидно, но при прохождащите геймъри би бил много полезен със съветите си при загуба на състезание. С времето все по-рядко ще го чуваш, което е добър ход за избягване на надуването на главите на играчите.

Ако ти се е доиграл рейсинг и не знаеш какво да избереш не се колебай, а тичай към най-близкия магазин за игри и си купи The Ultimate Box.

Накратко: Усещането за скорост изстрелва играта далеч пред конкуренцията.

Оценка: 8/10

Автор: Теодор Димокенчев a.k.a. Hegemony