Game & Movie Bliss Duel Списание за игри и филми

Първи стъпки с Killzone 2

FPS – един жанр, който винаги е заемал 'последната дупка на кавала' при избора ми на игри. Общо взето игри като Quake III, Delta Force и Delta Force III не мисля да ги броя... от една страна съм ги пробвал само в мрежа, от друга 'ПиСи' на дали имат нещо общо с тези в конзолния свят. Макар и с беден опит в жанра на мен се падна тежката задача да се сблъскам с една от надеждите на PS3 геймърите, конзолата на Sony да си върне предишната слава: KILLZONE 2.

„Мразим Garza“ - това трябва да е първата мисъл на сержант Thomas „Sev“ Sevchenko, над който поемаме контрол в сингъл плейъра на играта. В състояние „Почти буден“ получавате информация, че е време за 'работа'... Следва перфектно 'меко' приземяване на бойното поле, нищо не подозиращ, че трябва да разчитате на група бездарници. Тук бих зарязал играта... не мисля, че е нормално трима врагове да се появят и вашите другарчета да гледат и да не правят нищо в продължение... не дочаках да видя колко време ще гледат умно и разчистих пейзажа. Няма нужда да ви казвам, че цялото първо ниво е на такова „високо ниво“. Гранатите не влияят на дружките ми, спокойно се разхождам под солиден вражески обстрел(2 картечници и 5-6 войника с автоматични оръжия)...

Разбирам, че тутуриал частта трябва да е лесна и ясна, но тук не мисля че разработчиците са се справили добре. И все пак не мога да не призная, че да представиш тутуриала така си е доста добро решение особено като го сравнявам с началото на COD4, където минаваш тренировките за войник за броени минути. Може би ако не бяха големите очаквания, за които разбрах геймърите за тази игра, то добрата визия би могла да ме накара да продължа...

Началото беше кофти...

Втори дубъл

Тъй като Васко(един от авторите в списанието) ме гледа доста на кръв затова, че държа все още в мен диска на Killzone 2 успях да намеря време и да отделя няколко часа прекарани в различните режими на игра. Паралелно с това добих малко опит в жанра с играта COD4...

Най-доброто нещо в играта е убийствения звук... все едно наистина сте на бойното поле – с една дума хората от Guerrilla направо са се престарали. Дали е реално или не хич не ме интересува важното е че звуците от битката допринасят за една перфектна атмосфера. И в COD4 имаме звук на битка, но определено там атмосферата е някак си по-мека, в сравнение с Killzone 2 все едно сме на разходка в парка и чуваме децата как си играят на войници.

Враговете са изроди

Изиграл съм не една и две игри за конзолите от 'Next Gen' поколението и без бой си признавам, че визуално играта изглежда зашеметяващо. Вместо да говоря за добрите лица на колегите войници, или за пейзажите, или... ще кажа само, че има един проблем – не мога да чупя стоповете на танковете на врага. Как може толкова неща да са пипнали и да са забравили такава подробност, но тази дребна незначителност не променя факта, че технически играта е на нужното високо ниво. В комбинация с идеалния звук изживяването от играта сигурно би било неописуемо за феновете на жанра.

Самият геймплей смятам, че е стандартен за FPS игрите. Може би има някои дребни неща, които го различават, но без допир с претендентите за най-добра игра от жанра няма как да знам. Докато разхождах Sev из вражеските територии използвах доста разнообразни оръжия, но малко странно ми идва факта, че и с базука на рамо си тичам като млада антилопа.

В разгара на битката

Лошото е, че моя добър колега Garza не умира. Води ме, говори ми, помага ми в битките... но защо като го направят на решото живее? Да не споменавам факта, че той е по лош стрелец и от мен, а патроните за нищо ги няма. В една от мисиите трябваше да счупя един 'предмет', но аз като добър войник реших преди това да избия колкото се може повече врагове... пък и ме кефи как им падат каските и остават с някакви странни голи темета. Оказа се, че гадовете нямат край както и патроните на колефите... само аз останах само с пистолет. Все пак при наличието на толкова checkpoint-ове можеше не само моите патрони да са с лимит.

Враговете не са гениални стратези, но пък не са и пълни дървета, като едни терористи в COD4... направо се чудех как не ме виждаха/чуваха, че се разхождам до тях. 'Ушите' на жителите на Helghan може и да не са на видно място, но за разлика от земляните ги използват доста добре. Най-любимите ми врагове са 'Скаутите'... дори не съм ги виждал още, но нямам търпение да им сритам задниците.

Скаутите са...

Като за финал ще кажа, че ще изиграя играта... макар че е шутърче. Проблема е че излиза в дости кофти период поне за мен. Игри като SF, RE, SH са една малка част от заглавията, които ме очакват през февруари и март и като добавим ненормалната Disgaea 3, която ми е фаворит за PS3, то Killzone 2 ще чака реда си, когато на пазара ще настъпи затишие.

Сега играта отлита към Васко(автора на ревютата за Resitance 2 и Call of Duty: World at War), който ще ви представи играта като поредното FPS и каква почва има то на гейм пазара.

Истинският финал

Този материал не е точно ревю, а по-точно представяне как един нелюбител на FPS жанра приема Killzone 2. Материалът е кратък не заради нежелание за писане, а поради факта че лиспва база за сравнение, а точно това... не е просто в мой стил. По-пълно ревю от моя страна ще има след като Васко(човека в екипа наясно с игрите от този жанр) направи неговия преглед. Част от материалите ще видите отново тук в нашия блог, а пълните материали ще се появят в брой 4.

А вие какво мислите?

Не чакайте последния момент, а запазете вашето копие на Killzone 2 сега, от Ozone.bg

Автор: Атанас Митрев
PSN: downpatrol