Left 4 Dead
Хайде всички на зомби мусака!*
Всеки обича да стреля по зомбита. Просто има нещо магическо в пръскането на безмозъчни глави с всевъзможни огнестрелни и хладни оръжия. Разработчиците на игри от край време изпозват жанра за своите творения, но след толкова години еднообразие изглеждаше, че няма с какво да се освежат миризливите немъртви. И така в един слънчев ден, когато имах само Killing Floor модификацията за UT2k4 да утолява жаждата ми за зелена кръв, се натъкнах на Left 4 Dead.
Играта тогава все още се разработваше от Turtle Rock Studios, които за твое успокоение ще кажа, че също не бях чувал. Момчетата изглежда преди това са работили по Кънтъра и Source версията му и забелязани от Valve, които явно били заинтригувани от L4D концепцията, били закупени от последните. С пуснато кранче и течащи пари работата закипяла. Животът също си течеше и заглавието се изгуби от полезрението ми, докато не наближи пусковата дата и шумотевицата около заглавието се усили неимоверно. И ето, че няколко седмици след премиерата държах в ръце кутийката на играта, чакайки поставеният диск да запише нужната информация на харда, за да мога да се впусна в разплискване на полуразложени мозъци по виртуалните си ръце.
Историята я има, колкото да не е без нищо. Незнайно как избухва епидемия и голяма част от населението се превръща в зомбита. Оцелелите трябва да се придвижат до уречени от армията места, от където да ги заведат на сигурно. Предостатъчно, имайки предвид мултиплейър насочеността на заглавието, а липстата на самостоятелна кампания въобще не се отразява на цялостното представяне.
Играта няма учебна част и те спуска направо в екшъна, било то с ботове или с други играчи. Естествено е много по-забавно, когато с теб играят приятели и крещите бясно по микрофоните, докато поредната вълна зомбита тича ярностно към вас, а не можете да се разберете къде ще е най-добре да се барикадирате. Очакват те три режима, които предоставят коренно различни преживявания – Campaign, Versus и Survival.
В Campaign може да се избира измежду четири сценария, всеки от които съдържа пет последователни карти. Целта е да се премине през „безопасното място”(safe house) в края на всяко ниво, където чакат провизии и оръжия и евентуално да се достигне гореспоменатото уговорено мясо. Започвайки играта можеш да избираш между две оръжия – узи и обикновен шотгън, като всеки има и по един обикновен пистолет с 15 патрона, но безкрайни пълнители. Това да не те плаши, защото пистолета в действителност не е толкова полезен на висока трудност. Ако вместо безкрайните патрони бяха сложили някоя брадва или военен нож, би било забавно, но ще разберете сами, че не е много удачно да влизате в близък бой. Всеки от отбора има на разположение и по една аптечка, която възстановява кръвта ви почти напълно и използвана в правилния момент може да позволи да се оцелее още известно време. Проправяйки си път напред се намират разпръснати нови аптечки, втори пистолет и кутийки с обезболяващи, които също възстановяват кръвта ви, но тя спада бавно до предишното си състояние. За справяне със ордите ще ви помагат и коктейлите „Молотов”, както и домашно направени бомби с прикрепена сирена към тях, която привлича всички зомбита към експлозива. Към втората или третата карта откривате нови оръжия – m-16, скорострелен шотгън и снайпер, които значително улесняват оцеляването.
Когато кръвта на някой падне до нула той бива зашеметен и пада на земята с 300 кръв, която бавно спада(или бързо, ако върху него има един куп зомбита). Зашеметеният може да използва единствено пистолетите си и да чака някой от другарите да му помогне да се вдигне на крака. При третото зашеметяване всичко наоколо се вижда черно-бяло и ако не се излекувате с аптечка и ви зашеметят отново настъпва постоянна смърт. Естествено, за да не скучае убитият и да може да продължи играта, останалите го спасяват от някоя от многото малки стаички из нивата или той се присъединява отново към тях в началото на следващото ниво.
Досега описаното може да звучи леко скучно, но Valve са намерили прекрасен начин да избегнат повтаряемостта. The Director изчислява напрежението у играчите и пуска нови и нови орди от зомбита на различни места, създавайки засади или ограждайки оцелелите от всички страни. Това предоставя различно изживяване при всяко преминаване на картата. „Режисьорът” също така поставя нови оръжия, муниции, аптечки или обезболяващи на различни места, където биха били полезни на оцелелите. Още един Director отговаря за музиката, нажежавайки атмосферата или предупреждавайки за идваща орда.
Задачата да утежнят живота ви имат и „специалните заразени”. Четиримата имат лошия навик да ви се нахвърлят, докато се опитвате да отблъснете поредната вълна. Истинската забава е вторият режим на игра – Versus, който в основата си е същият като Campaign, но с възможност за още четирима да се включат от страната на заразените и да играят със специалните. Двата отбора се редуват да играят всяка карта и да направят повече точки от противника.
Hunter-ът е може би най-труден за игра. Той прави огромни скоци и се нахвърля върху един от безпомощните оцелели, удряйки го бясно и източвайки бързо кръвчицата. Лошото при него е, че ако отбора се движи сплотено трудно може да направи много щети, бивайки застрелван на място. Добрият ловец може да ползва околните сгради като същински спайдърмен, правейки невъзможно уцелването му и нападайки откъдето не могат да го видят. Най-умно е да се издебне някой оцелял, отделил се от групата, нанасяйки му солидно количество щети, докато съотборниците дойдат на помощ.
Boomer-ът е мазен дебелак, който причаква зад ъглите готов да повърне мощно върху оцелелите, правейки невъзможно за тях да видят какво става и привличайки към наквасената жертва всички зомбита наоколо. Ако такъв е наблизо трябва да бъде отблъснат назад с оръжието, тъй като при смъртта си експлодира и наквасва допълнително всички около себе си.
Третият и мой личен любимец e Smoker-ът. С абсурдно дългия си език е способен да издърпа някой от оцелелите далеч от групата, разваляйки строя им. При смъртта си оставя гъст облак пушек пречещ на видимостта.
Последния от специалните ще виждате рядко, но срещите с него ще бъдат най-запомнящи се. Танк-ът e огромен мутант, чиято единствена задача е да стигне до оцелелите и да ги пречука с гигантските си ръце. Ударите му изхвърлят надалеч, а ако не може да достигне оцелелите просто изстръгва парче цимент от пътя и го хвърля по тях. Ако пък хвърли някой изоставен автомобил, то той директно зашеметява уцелените нещастници.
Заразените могат да използват пътища по картата недостъпни за оцелелите, предоставяйки много възможности за организиране на засада. Тук-там ще срещате пети специален заразен – Вещицата. Тя се крие в тъмните ъгли и издава пронизващи слуха стонове. Ако се наруши спокойствието й се втурва към сгрешилия оцелял и го зашеметява или убива, в зависимост от трудността. С нея не може да се играе във Versus.
В Campaign режима имаш избор между четири трудности. Easy и Normal са смешно лесни и могат да се преминат в по-голямата си част дори с пистолети. Препоръчвам да започнете направо от Advanced, където има значително по-голям шанс да ви се случи виртуално изнасилване. Expert обаче е трудността, с която Left 4 Dead се превръща в напълно различна игра. Дори обикновените зомбита точат цели 10 кръв, а танкът с малко късмет ви зашеметява още при първия удар. Може наистина да се почувства отчаянието, което би предизвикала реална зараза. Тук отборната игра е всичко и всеки ход трябва да бъде добре обмислен, да не се хабят излишно муниции и аптечки, а геройствата често завършват с брутална смърт. Няколкото минути, в които трябва да издържите, докато пристигне транспортът на последното ниво са най-адските моменти в играта.
Последният режим режим на игра е Survival. Четиримата оцелели се намират в една част от някое от познатите вече Campaign нива, която е претърпяла леки козметични промени заради проблеми с баланса. Целта е една – да останете живи възможно най-дълго, взимайки различни медали за време. Всяка карта изисква различна тактика, тъй като не на всяка има приятно ъгълче близо до мунициите, от където да избивате прииждащите заразени. Откритите карти са ад и на тях е много по-трудно да се минат 10 минути. Колкото по-дълго оцелявате, толкова повече зомбита ще прииждат, изправяйки срещу отбора повече специални. Не е рядка гледката на четири смоукъра и дори два танка едновременно. Специално за този режим е направена и изцяло нова карта – Lighthouse, която е същински ад за оцелелите и изисква много сплотена отборна игра, за да се постигне добър резултат. В този режим Режисьорът няма да ви предоставя нови експлозиви и лекарства, изисквайки още по-умно използване на наличните. Единственото безкрайно нещо е купчината с мунициите, която пък няма да ви помогне особено, ако лесните за защитаване места са на другия край на картата.
Valve са си оставили ръцете при дизайна на локациите, които са завидно разнообразни и изпълнени с детайли. По стените чакат надписи на „преминали” преди това оцелели, всеки оставил своя коментар около ситуацията, или просто забавно изречение, обаразувайки разговори, които никога няма да бъдат завършени. Понякога ще откривате и убити оцелели, оставили до себе си оръжие или аптечка. Търсещи спасение ти и твоите съотборници ще преминете през направени с много любов местности, като се започне от гора, канализация и призрачен провинциален град и се стигне до летище, покрив на огромна болница, или отдалечена от бившата цивилизация ферма. Из самите нива има и скриптирани места, където трябва да отблъсквате инфектираните, докато чакате да ви се отвори пътят напред. Разнообразието не спира до тук, но при такова ниво на „разкрасяване” е най-добре човек сам да разгледа нивата. Моделите на четиримата оцелели също са изпълнени с плашещо много детайли, а тези на зомбитата, макар неизбежно да се повтарят(все пак говорим за стотици), всеки път се генерират с произволни части на тялото, което принуждава клонираните да атакуват доста по-рядко. Облеклото на заразените понякога се влияе и от областта, в която се намирате.
Ефектите още повече радват окото. Съчетавайки прекрасното осветяване с невероятно озвучение, играта създава едно истинско усещане за отчаяние. Зомбитата изхвърлят страхотни количества кръв при сблъсък с куршум. При защита на някаква стая стените и пода стават целите оплискани. Сцената с падащия самолет е една от любимите ми в шутърите въобще. Войс актинга е на отлично ниво и стотиците различни реплики на оцелелите всеки път ще те накарат да се смееш на остроумните диалози, отстъпващи само на Republic Commando. Зомбитата също са страхотно озвучени с богат набор от гърлени звуци и грухтенета. Музиката не е шедьовър, но нейната цел е единствено да нажежава атмосферата и върши работата си без проблеми. Изкуственият интелект е адекватен през по-голямата част от времето, но неизбежните идиотщини от ботовете присъстват и тук, слава Богу в минимални количества.
Като всяка друга игра Left 4 Dead не е перфектна. Основните й проблеми са забиването на зомбитата в някои стени и засядането на места в терена, както и множество фрийзове и крашове, които откровено дразнеха, но постепенно бяха оправени. Въпреки разнообразието предоставено от режисьора, картите омръзват, а Survival режима е леко недъгавия брат на обикновените зомби игри. Тук на помощ идва къмюнитито, което вече е създало голям брой нови кампании, удължавайки живота на любимия си шутър.
Ако трябва да опишем играта с една дума, то тя би била „бисер”. Жанрът имаше нужда от свежестта, която донесе заглавието, карайки феновете да прекарат голям брой часове с немъртвите. Дори да не сте почитател на зомбитата, всеки любител на отборната игра ще си прекара добре.
Оценка: 8,5/10
Жанр: Сървайвъл шутър от първо лице.
Разработчик: Valve Corporation
Разпространители: EA; Steam;
Автор: Теодор Димокенчев
* В ревюто е включен и преглед на новия режим на игра от 21 Април 2009 и останалите добавени тогава промени.
Връзките за обратно следене са деактивирани.