Game & Movie Bliss Duel Списание за игри и филми

Пътят на меча, космоса и една галактика…

Познатата музика зазвучава в колоните край мен, надписите бавно се изписват по екрана, аз леко изтръпвам от култовата мелодия и през съзнанието ми преминават всички онези запомнящи се моменти от предните части – смъртта на Оби Уан, сблъсъкът между учител и бивш ученик, разрушението на Звездата на Смъртта и много други сцени, запечатали се в мозъка ми завинаги... Дали и този път Лукас е уцелил в десетката ? Ще видим ...

Сюжет или Дали Силата е с нас?
Действието ни пренася между епизод ІІ и ІІІ, където Оби Уан и Анакин са изпратени от Джедайския съвет да разследват отвличането на синчето (едно плужече с очи като чаени чинийки) на Jabba The Hutt, но това се оказва повече от отвличане и изглежда, че ситите (а може и гладните) са замесени също...

Ревю или Какви акумулатори им трябват за лазерните мечове?
Като един привърженик на цялата вселена за Star Wars, нямаше как да пропусна и тази изява на големия екран, поднесена ни от компанията на Джордж Лукас – човекът решил да изстиска всяка една частица от тази необятна територия, населена с добри, лоши, смешни, сериозни, благородни и подмолни герои (не, не са къртици), които се борят за своите каузи...

Макар да е анимация, в салона бяхме предимно “възрастни”, хрупащи пуканки и лочейки шумно вода (добре, че нямаше селяци говорещи високо по телефона) и когато започнаха заглавните надписи с познатите букви и (малко изменена) музика, някак си ми стана едно такова приятно – сякаш отново се срещам с приятел, когото не съм виждал от години...

Всичко започна много ударно – динамично и с повече действие отколкото съм свикнал да виждам във филм от поредицата. Докато се усетя бях хвърлен в един водовъртеж от бластери, мечове, стрелби, битки и прочие и скоро и главните герои взеха да никнат по екрана като мравуняци след дъжд...
Аз като един съвестен мравояд прихванах повечето – Анакин получава чисто нов падуан на име Асока Тано и заедно с нея (дам, от женски пол е) се впускат в паралелно разследване на отвличането на малкото оцъклено плужече – синчето на Джаба...

“Ти зареди ли батериите на фенерчето ? – Мамка му, пак забравих...” – джедайски неволи

От другата страна Оби Уан потегля на друга посока, за да се сблъска с един достоен противник. Интересно беше показано взаимодействието между Анакин и падуана – връзката им се задълбочаваше по един непринуден начин и за мен беше удоволствие да гледам как и двамата израстват през развитието на филма.  Оби Уан си беше същият като от фимите – замислен, много добър с меча (е как иначе) и баланс на иначе безразсъдния Анакин Бродещият по Небето.

“Ще ти избода очичките, лампата е само за украса...” – Оби Уан демонстрира supreme powers…

Йода също се появява за кратко отново зареден с познатите обратнословоредови (баси думата) реплики и се вмъква на точното място между всички екшън сцени за малко цвят на мислител. Новият герой Асока Тано показа, че и един падуан може да научи на нещо полезно рицар-джедай. Даже за малко се появи и Падме – пак в ролята на парламентьор. Анимацията не мога да я определя като чисто 3D тип Final Fantasy – не съм спец по тази част, но на мен ми приличаше на псевдо триизмерна анимация с малко странен рисунък и много добре изчистени линии.

Ефектите бяха на добро ниво, предъвкваното бжън-вжън от лазерните мечове жужеше приятно в ушите ми, експлозиите гърмяха с необходимата сила, диалозите бяха с добре премерен патос и акцент и отново се убедих, че историите в тази поредица няма да свършат скоро.

Бий тенекето по пачата ! – клонинг девиз (забележете оттенъците в облаците – романтика)

Единственото, което ми направи негативно впечатление беше, че гласовете на повечето герои не бяха озвучавани от актьорите във филмите – изключение направиха Mace Windu, Count Dooku, C-3PO – старите муцуни се представиха на ниво. Още от началото забелязах, че Оби Уан не говори с присъщият акцент на Юън Макгрегър, а малко дразнещият тембър на Хейдън Кристенсен беше заменен от чисто нов тип, който не беше неподходящ, но аз предпочитах старите гласове – някак си повече се връзваха с героите...

Накрая, както обикновено, добрите победиха, мирът в галактиката беше възстановен, малкото скимтящо подобие на къртиче синче беше върнато на тати, който го прие с подобаващо ръмжене и гърлени възклицания – абе, идилия,  всичко присъщо за традициите на тази неугасваща поредица...

Добро допълнение към другите представители от вселената Star Wars и надявам се ще се хареса не само на феновете на Skywalker и компания – приятно гледане и нека Силата бъде с вас!

Кратка информация:

Субективна оценка на автора: 8/10

Автор: Кирил Вълков aka The Grim Reaper