Titan Quest + Immortal Throne

2 в 1
Правилно си разбрал, драги читателю. Тук става въпрос за онова малко и не толкова популярно отроче на Iron Lore Entertainment – едно студио, което беше принудено да затвори врати през Февруари тази година. За съжаление техния първоначален и единствен проект, не се прие и не успя да блесне пред всеки. Така да се каже, въпреки оригиналността, екипът показа доста несериозна и недовършена работа – преди средата на 2006 година те пуснаха един продукт, който повече приличаше на бета във финална фаза – отколкото на завършена игра. Година след това екипът пуска малко нововъведение, което има роля на експанжън и пач, за да подобри целия проект.

Из древната история, митове и легенди
История винаги има. И да, тя в повечето случаи е клиширана със „Спаси еди си какво си…”. Тук няма разлика. Уви, макар доста проста, историята се върти около няколко Lesser Титана/Telkine, които унищожават връзката между хората и боговете, за да успеят да създадат неизвестно за мен защо – предметът “Sickle of Kronos”. Ако разбира се можеш да изтраеш множеството текстове-разговори и успееш да разгадаеш тази толкова сложна загадка за човечеството, може би ще разбереш малко повече от мен.  При експанжъна, нещата стават по-лесни за разнищване. Докато Зевс и останалите богове си пийват бира и обсъждат, че не им се занимава вече с човечеството(да се спасяваме сами просто казано), нова Ордска армия се формирала и нападнала вече опустошения човешки свят. В твоите ръце, екипировка и магии е оставено бъдещето. За да спреш злото налазило трите основни свята( заедно с четвъртия добавен) ще трябва да си проправиш път през редица твари и чудовища. И всичко това извадено директно от няколко всеизвестни митологии.

Скарабеи и... неопределен пустинен злодей.

Евтина опаковка за бонбон, ако питаш мен. Не си струва да я пазиш и я хвърляш в най-близкото кошче за боклук. Понеже както за такъв жанр не ни трябва повече, така и за самия бонбон. На нас ни трябва само:

Бой, магии, пак бой, пак магии и… много бой!
Гениалност няма. Познато ни е от всеизвестното Diablo – Цък и бум! Като ще трябва да си потренирал с показалеца си вече, понеже те очакват доста ударчета по левия бутон на мишката ти. Ако си фен на екшъна, това заглавие ще ти го предостави, защото има множество гадове, които ще повалиш с многобройното си кликване върху тях. Противниците ти буквално хвърчат из екрана, което не пречи да развиваш своя Титаничен герой. И въпреки ужасно натрапчивата основа, винаги има неща, които да я прикриват. Едно от тях е може би 8-те различни изкуства(mastery), (9 след експанжъна),както и възможността да развиваш две на веднъж, като всяка двойка, прави уникален и различен клас. Прелест! Тук това разнообразие от умения и развитие, ти шепне в ухото „Още, още, още…”.
Ценностите няма как да ги пропуснем. Те ще са плюсове за любителите-търсачи на предмети, които са изобилно много, но и минус за онези, които не обичат да си ползват толкова често сивото мъниче, за да разберат кой предмет да използват и кой не. Разнообразие има и то ще се сипе предвид трите трудности, които са ви предоставени за да успеете да стигнете 75 ниво(при основната игра е до 74) и успешно да развиете вашия игрален войник.
Да не говорим за мултиплейъра, в който не силата ще ви води, а вие и вашите другари. Където псуването и смехът стават общи, вживяването и подкрепата Ви държи с вдигната глава, за да продължавате напред и наред.

Силата е с мен!

И красота се появи пред очите и райски звуци доловиха ушите
Е, красота има. И тя определено прави играта толкова жива и детайлна. При първия поглед, играчът може да я види и не само да повярва, но и да му се прииска да бъде в нея. Спор няма, в графично отношение и арт, Iron Lore са се справили отлично и не само с него. Цялостното озвучение гали ухото, от птичките до самите противници.  Работата тук е повече от добре свършена, тя е похвална. Кара те да се замислиш и прави изживяването по-истинско и живо, но не всичко свързано с играта е толкова прелестно и чудно, както самите повърхностни детайли. Понеже графиката и звука, не са достатъчни. Успяват да те увлекат и замечтаят, но с тях се свиква и лесно се забравят.

Е, детайлност!

Проблемите са за да се разрешават
Мисля, че бях ясен в началото, защо играта не се открои и остана на Запомнящия се фронт. Беше предоставена на нас потребителите, толкова бъгава и недовършена игра, че дори след големи пачове, тя вместо да се подобрявя – се забравяше постепенно. Мога цял ден да изброявам, като ще премина през небалансираната уникалност, с чувството, че играта понякога става по-трудна или по-лесна, камерата – усложняваща цялостната механика понякога, до момента в който въпреки хардуерната ти сила, тя ще те кара да псуваш поне малко. И след официалните пачове към експанжъна и краят на Iron Lore, се появиха неофициални, дело на феновете, понеже има какво да се желае за оправяне. И все още има.

Физичните закони? Не, те нямат роля тук.

Всяка легенда си има своя край
Всеки един, ще остане с различни чувства след като се приближи достатъчно близо до това заглавие. Дали ще бъдете увлечени от онези чудесни мигове, които може да ви предостави? Или ще ви накара да псувате глупаците виновни за проблемите стоящи над тази толкова необработена игра? Вие трябва сами да решите дали ще дадете шанс на това преживяване, докато срещате трудности с него. Ако сте търпеливи, тя ще ви покаже достатъчно разнообразност и оригиналност. Но… и ще ви ядоса както никоя друга.
Можеше да бъде повече. Много повече…

Автор: Николай Драмаданов

Купи: Titan Quest – Official Strategy Guide	Купи: Titan Quest Deluxe