Transformers: Revenge of the Fallen
Към втората част на Transformers може да се подходи по два начина – този на критика и този на фенбоя. Който и да изберете няма да останете особено очаровани. Revenge of the Fallen продължава що-годе успешната формула на първият филм, като умножава и лошите, и добрите му страни. В резултат се е получила доста противоречива лента, чиито качества не могат да компенсират идиотизма на останалата част от екранното време.
Сценарият е надупчен като швейцарско сирене и ако си решил да следиш събитията на екрана ще ти трябва цяла стена да запишеш недосмислиците, с които си залят. Сюжетът може да се обобщи с: Един древен Дисептикон иска да използва скрито оръжие на Земята, за да унищожи Слънцето и да го превърне в енергия, която може да ползва. Като бонус ще те радват колежанските неволи на Сам Уитуики и съквартирантите му нърдове. Наблюдават се и множество паранормални явления от изчезването на целият флот, който пази Мегатрон без да се спомене нищо, чак до мистерията как човек, който не е военен се свърза през ливанска радиостанция с американските военни и те го послушаха да стрелят с мега секретното си оръжия където той им каже. Въобще, Майкъл Бей се е погрижил да има какво да се псува през целите 2 часа и половина.
В допълнение ще трябва да изтърпиш и актьорските напъни на Шая ЛеБьоф и Мегън Фокс(особено нейните), правейки гримаси като в някоя училищна пиеска, докато около тях Трансформърите се налагат взаимно. Кака Мегън е прекалено облечена, за да й се прости некъдърността и крайно нуждаеща се от емоционалност игра. „Забавните” моменти от първата част са отново налице, придавайки финалните щрихи на абсурда наречен сюжет.
Много от зрителите са отишли в киното заради ефектите и поне те донякъде спасяват положението, но и при тях има проблеми за изчистване. Компютърната анимация е ненадмината, с много внимание към детайла при моделите на говорещите консерви и прекрасни експлозии. се кефиш на хвърчащите части и разните хватки, които си прилагат роботите не може да ти убегне, че масовите бойни сцени куцат откъм хореография. Единствено боят в гората беше режисиран страхотно, което го прави най-добрата сцена от целия филм. Към края обаче настъпва такъв хаос, че не можеш да разбереш кой по какво стреля, най-малкото защото вместо да покаже повече от финалното меле, Майкъл Б(г)ей решил да те занимава с изцепките на ЛеБьоф и компания. На фона на цялата паника около Оптимус Прайм останах много разочарован от финалната битка, където той просто лепи два токата на Големия Лош и му смаза главата. Озвучението е на достатъчно високо ниво, с преобладаващи експлозии, а саундтракът не впечатлява с нищо(Linkin Park, Green Day и други признати хомосексуалисти).
Режисьорските абсурди обаче продължават с няколкото сцени на забавен каданс, точно в моменти от сюжета, за които никой не се интересува, които Бей се е опитал да направи едва ли не ключови. Други няколко места пък са като специално сложени за младите актьорчета с връзки, които не могат да кажат едно изречение без да прозвучи сякаш „Падналият” е станал и им го е турил отзад.
Revenge of the Fallen е една голяма глупост за 200 милиона долара. Много по-разумно щеше да е да направят една изцяло CGI предистория, без да ни занимават с кофти актьори и некъдърен сюжет. Но филмът си свърши работата, направи милиони печалби и предложи добра визия и Мегън Фокс за девствените нърдове. На кого му пука за феновете, които чакаха стойностен филм, който да обогати Transformers вселената. Да живее капитализмът и роботизацията.
Оценка: 5/10
Автор: Теодор Димокенчев
Връзките за обратно следене са деактивирани.