Game & Movie Bliss Duel Списание за игри и филми

От здрач до зори… ама не съвсем

Вампири. Hominis Nocturna (думата е моя измислица – учените да не се хващат за главата). Какво знаем за тях то филмите на подобна тематика? Имат доста добре развити кучешки зъби, мразят слънчевата свтлина, умират от кол в сърцето (или рязане на главата), ненавиждат чесъна (предполагам, че един таратор ще им се отрази доста зле), ходят понякога сякаш са на колелца и смятат хората за част от специална диета. Е, повечето от тези канони са на път да бъдат опровергани в миролюбивата история, гарнирана с гимназиален аромат, наречена Twilight. Да видим дали това ще се окаже (по думите на кинокритиците в Америка) трансатлантическия отговор на суперуспешната поредица за Хари-Очилатия-Потър...
Тийн неволи със зъби

Горския пази дърветата от хулиганки... (ами, ако клонът се счупи?)

Филмите за вампири са били за мен достатъчно интригуващи и всяка възможна интерпретация съм проследявал до нейния завършек – всичко започна преди много години, когато всяка Събота вечер даваха рубриката „Студио Х” (по-младите може и да не са чували изобщо за това предаване), аз клечах до късни доби, втренчен в екрана на стария ТВ „Електрон” и поглъщах филмите, като след всеки следващ исках още и още. Именно в една от тези вечери се сблъсках с „Fright Night” – страшна (тогава) история за вампири и някакъв забравен потомък на Ван Хелсинг. След една седмица дадоха и продължението и аз въпреки страха си, издържах проверката на тогавашния horror… През годините преминах през Дракула на Франсис Форд Копола, Интервю с вампир, Изгубени момчета, Блейд (тройката беше ужасяваща, в лошия смисъл на думата), Подземен свят (Кейт е забележителна) и когато на филмовия афиш съзрях краткото описание на Twilight, реших да го прегледам – макар и с резерви, понеже не знаех до каква степен ще са застъпени сантименталните нишки в сюжета и колко литри кръв ще се пролеят в тази тийн история за съзряване и други особености на пубертета.

Още в началото се усетих, че не съм на правилното място – около мен във фоайето на киното сновяха огромно количество индивиди на видима възраст от 12 до 14 години, с големи кутии пуканки, литри Н2О и за десерт – чипс във всевъзможни варианти. Изведнъж се почувствах като реликва на рафт сред лъскави и нови играчки. Докато стана време за самата прожекция, фоайето бе отесняло за желаещите да видят това американско творение, съчетаващо вампири и любовни трепети. Накратко сюжета – девойка се мести при баща си в едно забутано градче и започва нова учебна година в местното гимназиално училище. Там среща и младия вампироподобен Едуард, с който в последствие изживява една малко странна екранна връзка свързана с пърхане на мигли и учестено дишане. Всичко е чудесно, лесно и прекрасно, но за зла беда се намесват тройка враждебно настроени вампири и както се очаква – погват сантименталната двойка.

По-кратко не успях да представя историята, но пък тя и не блестеше с особена оригиналност. Докато ставах свидетел на вътрешните терзания на девойката (Bela Swan) и представянето на главните герои, около мен тийн войнството унищожаваше една годишна реколта картофи и пукана царевица със скоростта на светлината и с подобаващите звукови ефекти, които за малко да заглушат тези от филма. А в първата по-динамична сцена, почти цялата зала реагира с едно „Уаааууу”, което ме накара да се хиля като идиот. Спонтанност.

Ето ги и прословутите прозорци – влюбеният поглед не го коментирам...

За жалост, докато стигнем до тази динамична сцена мина приблизително около половин час – дотогава само се хвърляха белтъци и ставах свидетел на типичните за гимназията пубер-вълнения, като кой кого харесва, кой с кого би искал да се натиска на някоя задна седалка и кой ще бъде кавалер/дама на традиционнния бал на випуска – абитуриентската вечер. Тъй като филма не започна особено обещаващо за мен, след смяната на темпото очаквах да завием в по-добра посока, но уви, скуката надделя като особено дразнещи се оказаха моментите на въпроси-отговори, а всичко ми изтъпя над средното ниво, когато логичната сцена с целувката, трая прекалено дълго и бе накъсвана от указателни изречения от рода: „Затвори очи”, Не мърдай”; „Добре”; „Сега ще те целуна”; (дишане): „Ама не мърдай”, и други от сорта. Всичко това ми напомни за онзи стар виц – Милорд и Милейди в леглото: Милейди: Милорд, вътре ли е? Милорд: Мисля, че да... Милейди: Тогава – „Ох!”.

Имаше и други смехории – нашето момче по едно време взе да търчи все едно беше на реактивни турбини и то с девойката на гърба си, само за да й покаже какъв е всъщност. Но това, което изтрепа лопатарите беше допълнението към думите му „Аз съм вампир” – излезе на слънце и вместо да се загърчи в пламъци, той засия като покрит с камъни Сваровски, а се оказа, че цялото му семейство са нещо като вегетарианци (?!?!) – пийвали само животинска кръв – направо смях през сълзи, къде са Борис Карлоф и Бела Лугоши да видят в какво е превърнат жанра за вампирите. Почти всяко едно правило за тези нощни създания е обърнато през тийн призма, където всичко е направо розово, сладникаво и тръпчиво блудкаво – сякаш някой е излял шише „Тройной”.

Сценарият е доста гладък, без излишни залитания или усложнения, за да не вземат да се объркат 12 годишните от много сюжетни нишки. Keep it simple. Но в случая – keep it dumb. Катастрофа. Но да се върна към завършека на историята – гадните вампири се амбицираха да похапнат крехко агнешко и след кратко преследване по гладките магистрали на Юнайтед Стейтс, се стигна до финалния сблъсък между фотосинтезиращия и онези-които-лочат-истинска-кръв, но и тук всичко се сведе до малко летеж, ръмжене и няколко счупени стъкла – за целия филм нямаше една сцена с нещо по-брутално от счупен крак с нарастваща локва кетчуп под него.

Преливане на кръв от ръка в уста – разпространен метод сред лошо гледащите вампири...

Ролята на главния вампир се изпълняваше от Робърт Патисън (същият който изигра Седрик Дигъри в четвъртия филма за Хари Потър), тук не влагаше кой знае колко актьорско майсторство, казваше си репликите и толкоз, някак си без ентусиазъм, може би защото като вампир не трябва да показва емоции, знам ли... Девойката Кристен Стюарт излълняваше неговата сърдечна болка и като за ученичка, си пасна доста добре в ролята и амплоато на заинтригувана от бледия красавец. Дали Twilight ще се окаже съперник на Хари Потър? Въпреки, че е на първо място по приходи в боксофиса на САЩ със $162 млн., аз лично не виждам в този филм някаква заплаха за белязания с очилата – вярно, и неогвата история започна по детски наивно, но с всяка нова част, историята и героите добиваха все по-голяма плътност. Тази година идва и шестия филм от поредицата и мисля, че битката тепърва предстои, макар този сблъсък да ми се струва като Лара Крофт срещу Индиана Джоунс, но ще видим как ще се развият нещата. Twilight бих го определил като комбинация между поредицата за Фантагиро (заради почти приказната атмосфера) и „Дневниците на принцесата” (само, че тук повече приляга заглавието „Дневниците на вампира-пубертет”), на децата от 10 до 13 години тази история ще им допадне (изхождам от факта, че пълният салон беше от точно такива образци), но тези над тази възраст е по-подходящо да се насочат към други заглавия.

Да не забравя и най-важното – ще има продължение, а общият брой на филмите ще е 4 (колкото са и книгите). Така, че запасявайте се с пуканки, минерална вода и чипсове – още сме далеч от края на приказката за добрия вампир-вегетарианец. Сега като се замисля (след толкова много негативизъм) дали нещо ми е харесало – да, имаше и светли моменти – особено приятно впечатление ми направи архитектурата на къщата на псевдо-вапирското семейство – семпла, с доста изчистен дизайн, красиви и големи прозорци с хубава дограма – не знам дали Фън Шуй е играл някаква роля, но поне това беше направено добре. И като връх в динамиката, бих отбелязал бейзболната сцена.

Извод: Плоскодънна, ароматизирана и пълна с акне история, на която и Лептен няма да помогне. Дано останалите части са малко по-добре направени.

Като изключение, този път ще поставя 3 оценки:
За 13 годишните – 9/10
за по-големите – 5/10
а за такива като мен – 2/10

Автор: Кирил Вълков aka The Grim Reaper