И ето, най-сетне лудият зомби мод за UT2004 се превърна в самостоятелна игра. Благодарение на Tripwire Interactive получаваме продукт с една идея по-изпипан и забавен. TI са хората създали Red Orchestra мода за UT, а след това направиха играта си самостоятелна със спечеленият в конкурса Make Something Unreal лиценз за Unreal 2.5 енджин. Забелязали потенциала на Killing Floor, като всеки добър инди разработчик решили, че играта си заслужава усилията, свързали се с екипа на мода и БУМ – KF вече може да се купи през Steam само за 15 евро – доста по-малко от някоя нова игра, което пък показва, че TI не гонят само парите.

Играта няма самостоятелна кампания, можеш да се пуснеш да играеш сам, но честно, не съм пробвал този режим по простата причина, че този жанр не е предназначен за самостоятелно циклене. Налични са 5 официални карти, поддържащи 6 човека, като всяка от тях притежава съвсем различна атмосфера, била тя изоставените улици на Източен Лондон, или пък слабо осветената и обширна ферма с разпръснати самотни къщи из нея. Петте карти са абсолютно достатъчни за старта на играта, имайки предвид колко добре са направени, пък и те са достатъчно обширни, за да не омръзват бързо.

Има 4 трудности – Beginner, Normal, Hard, Suicidal. Първият е смешно лесен, но някой нов в жанра може да изиграе 1-2 игри на него, за да навлезе в материала. Normal си е нормален, не прекалено труден и в началото и да не искаш ще висиш на него, докато си развиеш Perk-овете. Hard е наистина труден, а последният е направо абсурден, но той в крайна сметка е запазен за най-хардкор играчите.

Започвайки играта, всеки от играчите избира една от шестте специализации, които дават бонуси на различни оръжия или статистики. Всяка от тях има 5 нива, започвайки от нула и изискват доста време за вдигане – някои са по-трудни от други. Така наречените Perk-ове са както следва:
Berserker – прави повече щети с хладни оръжия.
Field Medic – лекува по-добре и има по-здрава броня.
Support Specialist – специалист с Shotgun и Hunting Shotgun, заварява вратите по-бързо.
Firebug – специалист с огнехвъргачката.
Commando – бонус на картечницата и вижда кръвта на лошковците.
Sharpshooter – най-добър с далекобойните оръжия – Winchester и арбалет.
Специализациите дават и други бонусчета, но ще оставя тези, които си я купят да ги открият сами(или да проверят в интернет). Perk системата важи на всички сървъри, на които е активирана и за щастие не трябва всеки път да ъпгрейдвате. Можете да сменяте специализациите си след всяка вълна „екземпляри”.

Като заговорихме за вълни, Killing Floor следва добре познатата концепция зомбитата да се изсипват на вълни, а играчите да се барикадират някъде и да стрелят като полудели. Вълните могат да бъдат 4, 7 или 10 на брой. Има и една уловка – на някои карти, особено на по-висока трудност, въобще не е добре екземплярите да ви хванат в затворено пространство и това е един голям плюс на играта – може да се оцелее и навън, което доста разнообразява геймплея. След всяка вълна отбора има около минута да отиде при търговеца, за да се снабди с оръжия, муниции и броня. Магазинът сменя местоположението си след всяка вълна, за да се избегне зациклянето на отбора в едно укрепление, откъдето да убиват ордите лесно. Червена стрелка и светлини по земята водят играчите към него. Оръжията са 15, достатъчно разнообразни и запълващи всяка роля, която може да се намери, абсолютно изчислено количество. В бъдеще ще видим модове с други оръжия, но дотогава тези едва ли ще омръзнат. Има някои доста емблематични, като моторната резачка, арбалетът, и ракетометът. От време на време при убийство на мутант ще се активира ZEDtime. Това общо взето е slow motion за 1-2 секунди, който освен, че позволява добре да огледаш пръскащите мутанти, дава и кратка почивка по средата на някоя напрегната защита. Ефектът е много добре въведен и в никакъв случай не дразни, нито пък се пуска прекалено често. Единственият минус е, че ако си далеч от екшъна просто се забавяш, но кой те кара да бягаш – връщай се в боя!

Може би някой по-наблюдателен ще се зачуди, защо наричам зомбитата „екземпляри”. Отговорът е много елементарен, като всеки нърд следвам канона на играта, според който безмозъчните орди са създадени в лаборатория чрез генетични корекции и комбиниране с други видове. Следователно те не са зомбита, тъй като мутациите им не се дължат на болест. Това е част от не особено подробната история на играта. Тя общо взето включва таен проект за супер войник, голяма корпорация и няколко учени с нетрадиционни идеи – точните подправки за всеки продук, включващ зомбита.

Екземплярите от своя страна са разнообразни, всеки с уникално умение, а някои могат направо да те изкарат от контрол. Най-слабите, освен че стават за пушечно месо и са нагледно безобидни, когато достигнат някой го хващат и той трябва да ги убие, за може пак да се движи. Това може да има неприятни последици, ако някой по-едър успее да те се приближи, докато разчистваш дребните му братя. Има почти невидими, които се промъкват в суматохата и ти се нахвърлят, ако не внимаваш, има подскачащи дребни екземпляри, които се промъкват през тавани и пукнатини, има и огромни, като Flesh Pound-а, които поемат страшно много щети и те свалят с един-два удара. Всички са направени с много внимание и няма излишни.

Ако отборът успее да се пребори с всички вълни следва още едно последно предизвикателство – Патриархът. Според легендите той е ученият, създал и пуснал екземплярите и направил от себе си едър и издържлив мутант. Той носи картечница и ракетомет, може да става невидим и от време на време вика „децата” си да му помагат. На високите трудности Патриархът е истински ад.

Технически играта е много добре издържана. Остарелият вече Unreal 2.5 енджин успява да се държи на ниво. Графиката на пръв поглед не е нищо особено, но моделите на екземплярите са много изпипани. Същото важи за околната среда, всичко е правено с внимание към детайла и въпреки, че не може да достигне Left 4 Dead не трябва да забравяме колко големи са Valve и какви усилия са положили момчетата от Tripwire, за да компенсират старостта на Unreal 2.5. Това, което прави нивата толкова добри е уникалната атмосфера, която притежава всяко от тях, напрежението във въздуха наистина се усеща и пустотата е убийствена. Най-доброто откъм визия са оръжията, при стрелба светлините са реалистични и озвучението допълва доброто усещане. Тежестта наистина се усеща, а презареждането е плавно и добре анимирано. Анимациите на моделите са леко дървени, но не биха те издразнили, ако не си много претенциозен.

Озвучението също е на ниво, мрачната музика допълва атмосферата, а пък британските акценти на озвучителите просто ме изпълниха. Има някои доста забавни лафове от войс чата, които разведряват обстановката. Озвучителите биха могли да подразнят някои, но в крайна сметка е въпрос на вкус. Всеки от екземплярите има набор от уникални ръмжения, което освен за атмосферата, помага и на отбора, ако няма много видимост – друго си е да знаеш че зад ъгъла има Flesh Pound.

Killing Floor е една почти идеална игра откъм кооперативно изживяване. Няма ли отборна игра е почти невъзможно да се премине Hard режима, да не говорим за Suicidal. Ако се замисляш, дали си заслужава петнайсетте евро, недей. Взимай кредитната карта, поръчвай и не забравяй да извикаш приятели.

Оценка: 9/10

Автор: Теодор Димокенчев

Белият африканец Гавин Худ, известен с драмата си Tsotsi, която има Оскар за чуждестранен филм, засяда на режисьорския стол. Лошото е, че отдалече му личи, че екшъните не са неговата страст. Макар да има драма и един много конструктивен деструктизъм в битките (бластовете на Cyclops никога преди не са били толкова унищожителни) за жалост те са изключително малко на брой и разбира се имат slow motion, който Зак Снайдър така се постара да популизира. След добрият Watchmen подобно интро всичко започва с значително динамично темпо, което след средата някъде обаче тотално се губи и лентата се сбозва до непомирисвани висоти. Това може би се дължи на сценаристите, които добре смесват от различни части от комиксовия произход на Logan, но със самия диалог и сюжет издишат като спукана пърдяща възглавничка. Постарали са се пичовете да вкарат plot twist-ове, но можеха да наблегнат на други неща, които куцат. Тук може да се отбележи това, че имаше слухове как Худ бил уволнен и Richard Donner довършил режисьорските дейности.

Non Барака Deadpool is cool

Hugh Jackman (Australia, The Prestige) си е Wolverine и вече никой не може да му оспори тази титла, която все още не се е превърнала в curse, който да му пречи на успешната филмова кариера. Жалко, че известната catch phrase "I am the best there is at what I do, but what I do isn't very nice!” я казва с доста голяма доза отегченост в една няква никва сцена. Liev Schreiber (Defiance, Тhe Omen) е много крийпи като Sabrеtooth, но лошото е, че скача като Beast и Nightcrawler взети заедно, което на места го прави да изглежда като някой побеснял помиар, а не зъл психопат. Ryan Reynolds (Blade: Trinity, National Lampoon's Van Wilder) e перфектен като Wade Wilson (не случайно пича си е набелязал ролята от няколко години насам и не е бил на кастинг за да я получи) в началото и е едно от малкото смешни неща (другото е битката между Logan и Blob). Тъпо, че и неговата роля е под 10 минути.

Aко Deadpool имаше уста сега щеше да каже нещо смешно, но той няма и така става като наемеш сценариста на Hitman

На Danny Huston (How to Lose Friends & Alienate People, 30 Days of Night) като Страйкър му липсва Ханибал Лектърската харизма на Браян Кокс, но все още е един доволно добър злодей. Lynn Collins (The Merchant of Venice) и Daniel Henney са serviceable съответно като една от малкото не червенокоси мацки по които се зарибява Logan. Kayla Silverfox и кучето на каишка с пистолети Agent Zero. Taylor Kitsch (The Covenant) е един добре екранизиран Gambit, но ролята му е принизена до обикновен plot device. Рапарът will. i. am прави акьорския си дебют и даже е успял да си уреди роля с цели три сцени, което не може да се каже за актьорите от LOST - Kevin Durand като Blob и Dominic Monaghan като Bolt (и двамата персонажи нямат нищо общо с Weapon X в комиксите). Както във всички части на поредицата има има множество камеота от известни герои в комиксите. Тук те са Toad, Banshee, Quicksilver, някакво момиченце, което би трябвало да е Iceman, Storm, която я има в трейлъра, но в самия филм са я отрязалаи и доста по-големи роли на Cyclops изигран от Tim Pocock и Ема Фрост – в ролята Tahyna Tozzi. Естествено има и plot twist камео, което няма да споменавам за да няма много спойлери в статията (жалко, че снимката по-горе е яко спойлерска. Тя няма нищо общо с камеото).

Call of Duty The Wolverine Campaign

Определено си личи как студиото за специални ефекти явно е било доста заето да разпостранява недовършената версия на филма по торент тракерите и са забравили да си свършат работата, защото са създали едни от най-скапаните специални ефекти през изминалите 10 години. Най-лошото е, че първото ми опасение след като видях кои герои ще участват се сбъдна. Подобно на X-Men The Last Stand всички персонажи освен Wolverine, Sabrеtooth и Страйкър имат по 2 сцени с диалог, в които се представят, показват си силите и след т'ва ги убиват или изчезват бездънно.

Adamantium bonding. Само сега с безплатна клизма.

Fox и този път доказват, че не им пука за феновете като продуцират един филм, който с малко по-добър сценарии би бил много добър, но това малко липсва. Още по-големият ташак са всеизвестните multiple endings след финалните надписи, които били различни на различните ленти и за това хората трябвало да ходят да гледат X-Men Origins: Wolverine на колкото се може повече различни кина. Финалите са точно 2 (може и да са три , но досега никой с интернет не е успял да види третия).

Прилича на: X-Men Тhe Last Stand

Обективна оценка: 6.5/10
Субективна оценка: 7.5/10

Кратка информация:
Режисьор: Gavin Hood
Сценарист: David Benioff. Skip Woods
Участват: Hugh Jackman, Liev Schreiber, Danny Huston, Will. i. am, Lynn Collins, Daniel Henney, Kevin Durand, Dominic Monaghan, Taylor Kitsch, Ryan Reynolds
Жанр: comics adaptation

Oфициален сайт
IMDB

Автор: Кристиан Катрев

Изкуството не е константа. Всяко едно човешко творение може да бъде смятано за изкуство, било то детайлно пресъздаване на всяка частица от хубостта на дивна красавица или мацаница от нахвърляни по платното балони с боя. Звучна ария, изпълнена от огромен оркестър или стържене по струните на евтина китара. Лента, разказваща история способна да докосне сърцето на всеки или екшън с масивни експлозии, килограми летящи куршуми и не особено логичен сюжет.

Независимо от влечението на индивида към определен тип творения, има една част от тях, които съдържат в себе си чистата и неопорочена форма човешкия разум. Творения, каращи ни да настръхнем, предизвиквайки чувства едновременно противоречиви и взаимно допълващи се. Любов и омраза, радост и тъга, болка, екстаз, безразличие, състрадание, всички те са едно, оставяйки редовния човек с буца в гърлото, без възможност да се наслади чрез първичните си усещания, потиснати от „цивилизоването” на хомо сапиенс. Моцарт, Бах, Винчи, Микеланджело и техните съратници са единствените успели да пресъздадат първичното, нецивилизовано и единствено истинско чувство в своите творби, правейки ги неразгадаеми за болното общество. Говорим за творение създадено от висша сила, служейки си с човешките чучела като с четка и бои, творение започнато без ясна начална идея, което придобива очертания в процеса на работа, оставяйки разума да изследва дебрите на вселената.

В последните десетилетия игрите са нова форма на изкуство, предоставяща едно напълно непознато до сега изживяване. Давайки възможността да контролираме героите и да се докоснем до дилемата на избора, който трябва да направят, игрите са способни да доставят много по-пълно и близко изживяване и едновременно с това да забавляват и разпускат. Уникалната комбинация между музика, история, визия и интерактивност е на път да започне нов ренесанс в изкуството, въпреки доста масовата консервативност на мненията по въпроса. Веднъж приели истината, хората ще се връщат назад и ще благотворят заглавията поставили основите на гейминга и тези, които въпреки малката си популярност са били Мона Лиза на игрите за вечните си фенове.

Такава игра е и Braid. Няма смисъл да се говори за прекрасната музика, неподражаемо разказаната история, потресаващия арт и геймплейната механика. Като един истински шедьовър, играта създава различно усещане във всеки, който я докосне. Всеки може да интерпретира историята по свой начин и да намери в нея отражение на собствения си живот. Една история за нуждата от любов, за борбата, за живота, вселената и всичко останало. История за унищожителната сила, която не може да бъде притежавана от един човек. Един прекрасен сън, до който може да се докосне всеки. Многопластовостта предоставя на търсещия безброй детайли и теми за размисъл, докато обикновеният човек ще се забавлява страхотно с прекрасните пъзели и простичкият, но гениален геймплей. Това е безсмъртен шедьовър, с който може да се затвори устата на всеки, който твърди че игрите не могат да бъдат изкуство.

Това е Braid, изкуство в най-чистата си форма. И който не се докосне до него може да е сигурен, че губи частичка от душата си.

Оценка: 10/10

Автор: Теодор Димокенчев

Явно ползват българска упойка

Докато се хилих като идиот на глупостите, които съм се насилил да гледам си представях как режисьорите не са реални личности, a просто псевдоними на маймуни участвали в неуспешни опити за създаване на свръх интелект и в крайна сметка се е получило същество, което може да казва само „Аction”, ”Cut” и “Where’s my Banana?” Екшънът във филма е много куц и в него няма нито капка оригиналност. Даже имам чувството, че е специално сниман така, че да изглежда евтин и най-важните моменти да не се виждат. А Годзила стайл боят трябва да се види, защото малоумщината му не може да се опише с думи. Явно Mark Neveldine и Brian Taylor се опитват да са следващите Quentin Tarantino и Robert Rodriguez като се опитват да правят grindhouse тип неща, но са си забравили таланта някъде по пътя и фейлват много жестоко.

Сценарият, който е дело на гореспоменатите маймуни може да се съревновава по смисленост с някое нямо порно и да загуби. Сюжета е същия като предния, само че вместо Чев (Jason Statham демек) да тича и да бие за адреналин, тича и бие за електричество под всякаква форма.

Ако гледате внимателно може да видите нещо, което не искате.

Всички важни актьори (даже и някои не важни и такива, които могат да се върнат само чрез средството на злия брат близнак) от предния филм се завръщат в този след като е криза и не могат да си позволят да рискуват прехраната си като се правят на претенциозни. Jason Statham си е псуващ британец гледащ като неандерталец, Аmy Smart не е много умна както подсказва името й, но показва плът доста повече от преди. Efren Ramirez пак е гей този път, обаче е и досаден, а Dwight Yoakam си има няква помощничка, в ролята Julanne Chidi Hill, която е толкова противна, че той блести във всяка своя сцена. Hовите попълнения са Бай Линг, която дразни много брутално веднага след като си отваря голямата китайска уста и се държи като малоумна инфантилка от долнопробно аниме предназначено за затворници осъдени на смърт чрез пискливи звуци. Clifton Collins, Jr. , който изиграва много добър злодей на пук на литературните извращения, които трябва да изговаря; former child star Corey Haim, в ролята на новото гадже на Ив (Ейми Смарт), с външен вид на реднек от 80те и за финал David Carradine с роля по-малка отколкото заслужава. За разлика от преднaтa част броя на камеотата тук е във вихъра си и е в диапазона от порно актьори до вокалисти на някви групи като Linkin Park та даже и Geri Halliwell като майката на Чев.

Eдно от най-отвратителните неща (още се чудя дали изтичащия силикон на една разстреляна стриптизьорка е по-гадно) в Crank 2 е появята на най-различни видове тестиси. Най-видните, сред които тези на Jason Statham и на един пор. Съотношението ташаци per minute е по-голямо от това на някое порно озаглавено „Young Boys Like It Hard in the Ass with Balls 13”. За капак на всичко може да се види и един голям кафяв конски чеп, който може би е, за да впечатли женската аудитория, която може да се чувства пренебрегната, че този тип филми показват само женска плът, тоест яко голи цици. Естествено и в тази част има секс сцена между Jason Statham и Amy Smart, която този път не е на площада в Chinatown, a в колудрум (не космодрум), жалко, че този път от нея няма смисъл освен, ако вагината на Ейми Смарт не е покрита с вълнен пуловер). Не знам на кой е била идеята някои реплики да излизат като надписи по време на лентата за да се наблегне на тях, но макар в началото да изглежда оригинално, впоследствие става доста дразнещо. Едно нещо, което може да се признае е монтажа и синематографията, които все едно са правени от монтажиста на 24 и синематографа на M. Night Shyamalan след като са изшмъркали три кофи кока. Музиката в повечето случай е една запъхтяна мелодийка, която върви докато Чев тича като куче гонещо кучки, както и песента на REO Speedwagon Keep On Loving You, която много странно успява да се впише в тона на сцените, в които я има.

Съжалявам, Чев, една целулитна негърка ми е легнала в скута и не мога да стана.

Този път филмът си свърша с отворен финал, който кара хората в залата да си казват:„Първия Crank беше хубав, ама тва беше пълна простотия. Ако има трети няма да го гледам” (бел. автор – true story). Нека да оставим тези (без)смъртни думи да ехтят из пода на кино залата осеян с пуканки и да помълчим минутка в памет на гордоста (колкото и да малка да е била тя) на хората създали тoзи шедьовър. Може да помълчим и за хората, които са го гледали също, защото те са дали пари, вместо да са получили (слава богу, че има намаление за студенти).

Прилича на: Crank, Postal

Обективна оценка: 2/10
Субективна оценка: 2.5/10

Кратка информация:
Режисьор: Mark Neveldine, Brian Taylor
Сценарист: Mark Neveldine, Brian Taylor
Участват: Jason Statham, Amy Smart, Efren Ramirez, Dwight Yoakam, Reno Wilson, Clifton Collins, Jr. , Bai Ling, Art Hsu, David Carradine
Жанр: mindless екшън

Връзки: Oфициален сайт, IMDB

Автор: Кристиан Катрев aka Gunslinger

Платформа: PSP
Разработчик: Bend Studio
Разпространител: SCEE

Resistance: Retribution е третата игра от популярната поредица за PlayStation 3 Resistance и първата, създадена специално за PlayStation Portable. Тя има чудесна кампания и добър мултиплейър режим.
Играта представя събитията след Resistance: Fall of Man. Главният герой, James Grayson, след като е принуден да убие брат си, заразен с вируса на Chimera е решен да отмъсти като си поставя за цел да разруши всички лаборатории, за превръщане на хора в извънземни, които открие. Обаче той се изправя пред неочакван проблем. Chimera са открили нов начин за инфектиране на хората. Grayson приема предложението на Marquis, европейската съпротива и заедно с Cartwright и Parker той предприема операция Overstrike, която е на път да се провали... Историята, разказана чрез качествени cut-сцени и voice acting фокусира не толкова върху борбата на съпротивата срещу Chimera, отколкото върху отношенията между отделните персонажи. Тя често е предвидима, което прави борбата на героите не толкова епична, колкото би трябвало да е, но е достатъчно интригуваща и запленителна, че да ви накара да я разкриете докрай. Войната за отвоюването на Европа започна.

Главният герой, както по-горе споменах е до момента непознатия за серията протагонист James Grayson. Наказан със смъртна присъда от своята страна, затова, че дезертира след смъртта на брат си, сега той трябва отново да застане редом своите бойни другари, за да се изправи срещу заплахата за чавечеството. Неговите реплики, вулгарни, осъждащи всичко в заобикалящата го среда ще ви забавляват през цялото време. Хубаво е, че за разлика от предишните две игри от серията в Resistance: Retribution, Grayson и останалите герои имат изградени личности и мотивации за участието в каузата.

Динамичният екшън от предишните игри от серията не се е загубил тук. Забележителни в това заглавие са иновативните контроли. Аналоговият стик се използва за движение, а бутоните /\, [ ], О и Х за прицелване. D-pad-а е за допълнителни функции (част от тях ще разкрия по-нататък в ревюто). Както може би вече сте се досетили, ако сте играли някоя от игрите Syphon Filter за PSP (също разработвани от Bend Studio), голяма част от контролите, журнала, преди всяка мисия, дори и сейв иконката съответстват на Logan’s Shadow, но това е единствената прилика между заглавията. Включен е нов тип самоприцелване, който не е срещан никъде досега. То е ефективно само при първата атака на оръжията и внася допълнително удобство, което повечето шутъри за PSP не притежават. На пръв поглед изглежда, че със самоприцелването играта става твърде лесна, но има няколко фактора, които балансират всичко. Първият от тях са враговете. Повечето са лесни за убиване със серия изтрели, докато при други се налага да изключите самоприцелването и да стреляте в големите им гнусни глави. Някои от едрите врагове са доста здрави и е препоръчително да прибегнете до мощната вторична атака. Вторият фактор, който играе важна роля е, че самата вторична атака, както и големиге оръжия като rocket launcher не могат да използват самоприцелването. Вие трябва да изключите тази функция (с натискане на бутона ^ на D-pad-a) и сами да се прицелите във врага, но при големите групи това не е никакъв проблем. Самоприцелването върши достатъчно работа за да поддържа екшъна и динамиката на добро ниво, но не помага толкова много, че да отнема предизвикателствата и радостта от смъртта на врага.

Разбира се екшъна не е само прицелване и да стрелба. За да минете успешно през нивата, ще трябва непрестанно да се движите, да търсите удобни укрития, зад които да се скриете. За разлика от Syphon Filter игрите, където прикриването или прескачането на препятствия ставаше доста монотонно и забавяше развитието на играта, тук на мен голямо впечатление ми направи това, че при по-ниски бариери или изпъкнали стени героят автоматично се прикрива и (често) е извън обсега на важеските сили. Това е решаващ фактор за оцеляването, който доста улеснява и самия играч при напечените ситуации. Обаче това предимство понякога се превръща в недостатък, когато ненадейно залегнете на нежелано място, оставяйки се открит пред вражеския огън. Докато е залегнал (както и се очаква) James Grayson е бавен и беззащитен. Тогава трябва да изскочите оттам за да се спасите. Този минус е фрустриращ, особено когато сте далеч от последния checkpoint и се прецакате точно на края. Но в общи линии Retribution успешно праща Resistance серията в света на Third-person shooter-ите.

Онлайн режимът в Resistance: Retribution ви впуска в динамичен екшън с до седем играча. Режимите, пет на брой, покриват основите на мултиплейър битките: Free-for-All, Team Deathmatch, Capture the Flag, Containment (териториален контрол) и Assimilation (единият отбор присвоява опонентите на тяхна страна след като ги убива). Също така има и голям набор от фунции, като ранкова система, поддръжка на кланове и възможност за разговор за тези, които имат подходящите слушалки. Игрите вървят плавно и отсъства лаг. Въпреки липсата на нещо иновативно, мултиплейърът в Resistance: Retribution си остава непоклатим.

Нещото, което прави това заглавие уникално е възможността ако вече притежавате Resistance 2 да свържете двете конзоли и по този начин да „инфектирате” вашето PSP. Това дава на Grayson светещи очи, черна униформа и го дарява с регенерираща се кръв. В екипировката новото е мощен магнум с експлоадиращи патрони. Тези благинки правят главния герой доста по-здрав, но трудността остава непроменена. Тези промени, обаче, стоят само докато PSP-то е включено. Другата функция е възможността да играете играта с контролера на PS3. Това прави игрането на играта по-комфортно. Тeзи които предпочитат тази настройка трябва да имат подходящите кабели, с които да свържат PSP-то към телевизора си, но според мен е безсмислено да се разтегля образа на иначе толкова добре изглеждащо заглавие.

Chimera имат голям набор от същества. Повечето са срещани досега в Resistance 1&2, но някои са уникални за това заглавие. В редовете по-долу ще опиша всяко от тях, включително и препоръчително оръжие, с което да ги убиете.

Hybrids - базовите врагове в играта. Те разполагат само с Razor, което на теория ги прави лесни врагове. В началото на играта те са много неточни, но постепенно се прицелват в целта все по-успешно. Препоръчително оръжие: Razor, Storm Rifle

Armored Hybrids - с тези ще се запознаете по-късно в играта. Те имат повече броня от обикновените и носят подобрени Razor-и, които изтрелват сини вместо червени патрони и нанасят повече щети. Препоръчително оръжие: Razor, Storm Rifle

Steelhead - тези хибриди носят каски и Auger rifle, правещо ги опасни. За разлика от конзолните игри те не са толкова силни, което означава, че няма да ви трябват много допълнителни патрони, за да ги убиете. Препоръчително оръжие: Razor, Storm Rifle, Fareye

Leapers - много малки същества, приличащи на скорпиони. Те атакуват на големи групи. Не нанасят много щети, но имат доста опасна атака, а именно могат да скочат на главата на Grayson и започнат да хапят. Единствения начин да се отървете е да натискате Х, а през това време тези, останали на земята ви атакуват и правят допълнително щети. Препоръчително оръжие: Schrotflinte .12 Gauge

Titans - тези са наистина големи и носят огромни оръжия с малък обхват. Ако се близо до тях те ще ви удрят. В началото на играта се появяват като мини-босове, но по-нататък идват като подкрепление на останалите врагове. Те стават лесни за убиване, когато се докоснете до новите и по-силни оръжия. Препоръчително оръжие: LAARK, Auger, IWAO-R Chaingun, Schrotflinte .12 Gauge
Armored Titans - те са същите като обикновените, но имат повече броня. Препоръчително оръжие: LAARK, Auger, IWAO-R Chaingun

Boilers - определени като “женски” Chimera, те не носят оръжия със себе си. Когато се приближат достатъчно близо до вас взривяват собствените си глави. В началото най-добре е да включите ръчното прицелване и да стреляте в големите им глави, но когато се доберете до Razor Mark II, няма да има нужда от това, защото това оръжие ги разкъсва за секунди. Препоръчително оръжие: Storm Rifle, Razor, Razor Mark II

Hags - те са подобни на Boiler-ите, но за разлика от тях те изстрелват енергия от главите си. Също така притежават щитове, които временно отблъскват атаките ви, а когато се махнат стреляйте в главата. Препоръчително оръжие: LAARK, Auger, Razor, IWAO-R Chaingun

Furies - ще ги откриете само под водата и няма да е много често. Те са много неточни стрелци и ако се движите непрестанно ще ви пропускат. За да ги убиете трябва да застанете зад тях и Razor-а ще си свърши работата отлично. Препоръчително оръжие: Razor

Slipskulls - тези врагове са доста подвижни - отскачат от стените и използват тази атака от далечни или трудно достъпни места. Те са по-слаби от Hybrid-ите и са лесни за сваляне, ако се прицелите добре в тях. Препоръчително оръжие: Razor, Stormrifle, Fareye FR-1

Brutes - те носят големи картечници и могат да поемат доста удари. Няма да се доближават до вас, те предпочитат да стрелят от по-големи дистанции и изстрелват наведнъж големи серии от патрони. Тъй като има малки паузи между изстрелите, в които да атакувате, Auger върши перфектна работа срещу тях. Препоръчително оръжие: Auger, Razor, LAARK

Attack Drones - механизирани творения на Chimera. Атакуват с енергийни патрони на всеки няколко секунди. Тъй като тези патрони не преминават през прегради, ако се прикриете, почти винаги ще сте извън обхвата им. Когато понесат достатъчно щети, те ще се възпланеят и някои дори ще се опитат да се доближат до вас, за да нанесат допълнителни щети. Препоръчително оръжие: Razor, Storm Rifle

Assault Drones - тези подобрени дрони са най-досадните врагове в играта. Притежавайки картечници, ако не се прикриете бързо, ще ви унищожат за много кратко време. Препоръчително оръжие: Auger, Razor, IWAO-R Chaingun

Justin Lin се спрява доста по-добре с режисурата си от предния филм. Всички каскади, преследвания, боища и стрелби са на едно доста добро малко под средното ниво, което е предостатъчно за такъв тип екшън. Даже има и доста голяма доза драматизъм, която пък е много добре премерена и не избива на престояла боза. Вин Дизел се спрява с емоционалните части без да изгубва титанския си вид, което не може да се каже за (сексуалния) му партньор Пол Уокър, който си е женствен дори и да няма драма.

Mикеланджело Reborn

Сценариста разчита доста на взаимоотношенията от първия филм и определено не си е давал много зор с мотивацията на героите и тя естествено е отмъщение, защото в света вече няма пари, които да се крадат. Тhank you, George Bush! Някак си обаче Chris Morgan е успял да вкара горе спомената драма и даже няколко plot twist-а, които пък за сметка на това са доста тъпи или предсказуеми. А Дупките в сюжета въобще не трябва да се споменават, защото все пак това е лента за коли и никой не го интересува сюжета. Трябва да има яко vroom vroom и мацки с големи цици да си размятат сутиените (точно в тази част обожателките на бозата са доста кът).

Като се има предвид, че жанрът на Fast & Furious е за коли може да сравним актьорите с колите, които карат:
Вин Дизел кара 1970 Dodge Charger и 1970 Chevy Chevelle SS като истински американец с проблемна дикция и има държание shoot first ask questions later или в случая ram first no question later. Пол Уокър е с 1998 Nissan Skyline ER34 и подобни японски колички, което обяснява гейското му присъствие, но в тази част е определено по-мъжествен от предните части най-вече, защото вече не с дългата руса къдрава косица, която го правеше да изглежда почти толкова педераст, колкото Азис. Jordana Brewster и Michelle Rodriguez имат прекалено малки роли, за да бъдат сравнявани с коли, а Gal Gadot се държи елегантно и надуто точно като Поршето си.

Who has control of thаt DAMN smoke machine?

Филмът почва изключително динамично и успява да запази темпото си почти през цялото време с добрия, но малко хаотичен екшън. Mакар и предните части да бяха ефектни, този минава всички граници. Едно от най-забелижителните неща във Fast & Furious е първоначалната сцена, която има една доста забелижителна каскада, която би накарала дори и James Bond и Speed Racer да се засрамят. Нататък преследванията са малко по-реални, но все още много добри.

За щастие не ни се предлага това което очакват определен брой хора. Една от тези изненади за мен положителна, за феновете на колички отрицателна е, че историята не се върти само около автомобили. Лентата е по-скоро някакъв екшън трилър с доста интрига, което я прави доста достъпна за хората незапознати със street racing културата. Тук обаче идва въпросът „Дали поредицата не измества фокусът си прекалено много?“.

Едно от положителните неща във Fast & Furious сериите е, че представиха на хората street racing neo noir жанра, който преди си седеше само с римейка на Gone in 60 seconds. Лошото на четвъртата част е, че няма какво ново да покаже. Феновете на тази култура няма да видят нищо, което не са виждали в предните части или в игрите, които в повечето случай вече са по-хубави от филмите за коли. Tова е единствената област, в която The Fast & The Furious: Tokyo Drift беше по-хубав.

Дий, конче, дий!

Саундтракът както винаго е яко гангста хип хоп троп рап, но този път за щастие няма никакви нигъ’ рапъри, дето се мислят за актьори да развалят вече разваленото. Най-хубавото е, че дори персонажът на Тyrese oт 2Fast 2Furious не се завръща дори и за мъничко камео.

Много хора биха казали, че това е отчаян опит да се вдъхне живот в старата таратайка наречена Fast & Furious и че не трябва да се правят филми с идеята „Because we can”, но в случая създателите случайно са се натъкнали на мотото „Because we can make them better” и са успели да направят нещо по-добро от предните. Да се надяваме да вкарат толкова усет и желания за следващата част от поредицата.

Прилича на: The Fast & The Furious, 2Fast 2Furious

Обективна оценка: 6/10
Субективна оценка: 4/10

Кратка информация:
Режисьор: Justin Lin
Сценарист: Chris Morgan
Участват: Vin Diesel, Paul Walker, Jordana Brewster, Michelle Rodriguez, John Ortiz, Laz Alonso, Gal Gadot
Жанр: филм с коли
Връзки: Oфициален сайт, IMDB

Автор: Кристиан Катрев aka Gunslinger

Началото е доста обещаващо

Crystal Chronicles е поредица от игри във вселената на Final Fantasy, които винаги са били еклузиви за конзолите на Nintendo през годините и като един фенбой на Final Fantasy нямаше как да не си взема играта Final Fantasy Crystal Chronicles: Echoes of Time за Wii.

Очакванията ми бяха за една доста добра игра, защото не вярвях от Square Enix да направят играта по-лоша от предшественика й Final Fantasy Crystal Chronicles за Nintendo GameCube. Така де, в крайна сметка или ще се получи още от доброто и изпитано старо или пък нещо по-добро. Варианта за провал го изключвам по простата причина, че игри от вселената на Final Fantasy се правят на килограм, а и фенбойските очила трудно се свалят.

Но не бях предвидил фактора Nintendo DS, който си каза тежката дума. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против портативните конзоли обаче да играя на нормална конзола игра разработвана за портативна такава просто ми дойде в повече. И все пак Final Fantasy си е Final Fantasy, така че залепих понапукалите се фенбойски очила и започнах приключението.

Говоренето няма край

Всичко започва с ритуала, който всеки тинейджър трябва да изпълни за да порасне. Той се изразява в 'кратка разходка' из гората пълна с чудовища в близост до родното Ви село. Разбира се всичко е в стил екшън RPG игрите за конзолите на Nintendo, което ще рече че имаме много малки персонажи разхождащи се насам натам като разликата между стари и млади е минимална.

Като изпълните тази първа мисия и станете голям човек (нищо, че все още сте на 16) започват да се случват до болка познатите банални неща. Едно от малките момичета в селото се разболява от древна болест наречена "crystal sickness", а единствения начин да се излекува е да се потърси решение извън района на селото.

Светът пълен със злодеи

И тъй като скучната история досега ни е до болка позната е време нещата да станат още по-банални. За да излекувате болното момиче, вие помагате на злодея да постигне целите си, в резултат на което трябва да спасите света. Иначе “останалият свят” се разкрива постепенно, така че тези от вас, които не обичат да четата диалозите между персонажите в играта няма да имат проблем да знаят какво да правят. Разбира се в диалозите се казват и важни неща, затова хората от Square-Enix са се погрижили да маркират тези части от текста.

Твърди се, че екипировката е доста разнообразна, може и да е така, но моето мнение е, че това е просто украса. Проверявах често магазините за нови стоки и общо взето разликата между по-силния и по-слабия предмет са минимални. Не говоря само за предмети, които се показват в магазините през 1 мисия... в момента не съм сменял екипировката от 10 мисии насам. Това донякъде е така заради вдигането на нива на предметите, все пак всяко ново ниво вдига дадени показатели. И ако сте на принцпи: всеки враг трябва да умре просто разнообразието от екипировка не ви интересува.

Както споменах по-рано в играта можете да си направите малка армия до 4 персонажа, които да ви помогнат в битките по пътя. В зависимост от ситуацията можете да сменяте кой от тях да управлявате и по този начин да правите битките още по-лесни. Това разбира се само, ако имате различни типове “бойни единици”. Изкуственият интелект не е за пример, но смятам че е на прилични ниво. Като цяло подчинените ви, добре спазват инструкциите, които сте им дали, като в някои редки случаи се дънят и то най-вече в битка срещу някой голям “бос”.

Първата голяма битка

Битките са типични за жанра, като единствено използването на магаия може да се нарече различно. Както знаете в повечето игри учите магиите и с едно движении използвате по-силните магии. Тук за да използвате по-силна трябва да направите два пъти магия от един и същ елемент (примерно 2 пъти вода) за да се получи по-силната. Малко досадно като цяло, но и с това се свиква особенно, ако сте на мнение - грубата сила решава проблема, а магията е за женчовците.

Разбира се за всички тези дреболии разработчиците на играта са решили да ни помогнат с мини-игричките. Докато разговаряте с хората в този приказен свят вие научавате за нови места и за нови задачи. Тези задачи можете да изпълните под формата на мини игри, които можете да изпълнявате многократно и да се радвате на по-добрите си резултати. Накратко само ще кажа, че много лесно можете да се научите как да гасите огньове, как да убивате само с магия и други полезни нещица. А като добавим, че след всяко изпълнение получавате различни бонуси... лек туториал с бонуси, какво да иска повече човек?

За финал ще кажа, че играта по-възможност не трябва да се играе на Nintendo Wii. Следващата снимка най-точно описва какво имам предвид:

NDS - най-добрият избор за играта

Заключение:
Едно стандартно приключение, което става за запълване на времето. Просто още от старото и става за лека тренировка докато излезе Tales of Symphonia 2.

Автор: Атанас Митрев

Казват, че този пич е свиреп като върколак.

Филмите за американските президенти винаги са имали своето очарование и завидно място в киното, а Ричард Никсън винаги е бил един от най-запомнящия се президент в историята на Съединените Щати не само с Виетнам, Watergate и квакерската (квакери - християнска група от анабаптисткия клон на протестантството – бел. автор) си потяща подносна местност, а с голямото желание на Холивуд да го тъпче (дори и в гроба) като продължава да прави филми за него. Frost/Nixon може да се разгледа като едно своенравно продължение на Оliver Stone’s Nixon, не само защото действието се развива след него, а и защото по качество е на (почти) същото ниво.

Рон Хауърд се завръща в качественото кино с този филм след Cinderella Man (нищо против филма, ама не беше като A Beautiful Mind) и адаптацията на невъзможния за адаптиране (и за разшифроване) Шифърът на Леонардо. Отново на преден план (този път обаче не чак толкова явно) са любимото нещо а именно медийте. Режисурата му успява да грабне емоцията на всички персонажи така, че те да успеят да блеснат на лентата цялостно. Сценария на филма e адаптaция на пиесата на Питър Морган от surprise surprise Питър Морган, а сюжета макар да си позволява няколко волности с истината всичко е в интерес на драматизма и съспенсът на филма.

... и след тва го промуших в устата. А вие какво похапвате?

Едно от нещата, които трябва да се признаят на създателите на филма е, че са решили да използват актьори участвали в оригиналната пиеса, а не някакви „звезди” за евтина реклама, макар че щеше да яко да видим пак Антъни Хопкинс като Никсън.

Франк Ланджела (Superman Returns, Kitchen Confidential) се спрява перфектно в главната роля, която вече няколко години играе в едноименната пиеса. Целия му маниер на говорене и жестикулиране дори и прическата му са напълно идентични с тези на президента. Единственото, в което Ланджела не успява да е Никсън е исполинския му ръст и липсата на картофен нос. A самата характеризацията на Никсън е top notch. С всяка изминала реплика се усеща как пред очитите ти определено не е някакъв добър човечец, a един доста голям мерзавец, но и едновременно с това почваш да изпитваш съжаление към него, защото всичко, което е правил не е било с лоши намерения, а да получи обичта на сънародниците си както я е получил JFK.

Подслушвателното устройство беше толкова голямо.

Майкъл Шийн като Дейвид Фрост (Underworld: Rise of the Lycans) изиграва ролята си на Kъци стайл водещ плейбой с доста стресната физиономия все едно пред него Франк Ладжела наистина се поти като момчиловска свиня в слънчев юлски социалистически ден.
Кевин Бейкън (Hollow Man, Apollo 13) се въплащава в Jack Brennan и наистина показва завидини актьорски умения като охраната на Никсън като в повечето моменти се държи кораво и безчувствено, но когато трябва да опазва президента или вижда, че той е застрашен показва истинската си крехка личност.

Sam Rockwell (Matchstick Men, Charlie’s Angels) и Oliver Platt (The West Wing, Huff) са толкова влезли в образ, че наистина може да си помислиш, че двамата мразят Никсън от дъното на душите на всички загинали във Виетнам войници.
Rebecca Hall (Vicky Cristina Barcelona) пък за изненада изглежда доста по-добре на външен вид от по принцип.

Макар голяма част от сюжета да е говерене и като казвам голяма част от сюжета има предвид целия филм той въобще не е скучен и двата му часа са съвсем точно примерени. За сметка на това на филма му липсва доза задълбоченост в сравнение с предния филм за Никсън и кулминацията му се развива само в няколко минути. В тях обаче лентата малко прекалено се старае да направи президента отрицателен герои (Буш младши доста се постара да е по-злетясал президент, но никой не може да измести добрия стар Дики). Не, че той не е такъв, но определено не е псуващ пияница както го описват в филма.

Wait? No Vampires in this one? Damn!

В заключение за всички, които харесват Съединените Американски Щати и се интересуват от политика като цяло, Frost/Nixon ще е един много стойностен филм, а за тези, които не обичат Америка филма ще ги дари с още причини да таят омраза към нея.

Прилича на: Nixon

Кратка информация:
Режисьор: Рон Хауърд
Сценарист: Питър Морган
Участват: Michael Sheen, Frank Langella, Kevin Bacon, Oliver Platt, Sam Rockwell, Matthew Macfadyen, Rebecca Hall, Toby Jones, Аndy Milder
Жанр:президентска драма

Спокойно, Дики, в този филм няма вампири.

Субективна оценка : 9/10
Обективна оценка : 8.5/10

Oфициален сайт:
http://www.frostnixon.net/

IMDB:
http://www.imdb.com/title/tt0870111/

Автор: Кристиан Катрев

I am the God Damn Bat… Nite Owl II.

Зак Снайдър определено се превръща в go to guy, ако искаш някой комикс да бъде адаптиран правилно и да е изпълнен със slow motion, който би засрамил дори и отлитащия да спаси Тринити Нео. Във филма определено се е старал да запази графичноста на комикса и доста сцени са директно взети от него, за което трябва да се даде кредит най-вече на художника Дейв Гибънс. Това ме подвежда на мисълта, че сценария е 90% от комикса и заслугата за оригиналността му трябва да падне на Алан Мур, който иронично не иска да има нищо общо с филма. Снайдер определено е направил правилното решение да се придържа колкото се може повече към source material-a иначе стадо подивяли гийкове щяха да го подгонят като Дарт Вейдър джедай из галактиката. Сюжета на филма следва този на комикса като малки патенца майка си, което помага да разбереш всички герои напълно и всички малки и големи промени са към добро. 80те сетинга на филма е запазен, макар, че фешънските дрешки на Silk Spectre II може да заблудят някои хора.

Поради пълната липса на известни актьори да ги подредим по азбучен ред както във филма:
Malin Akerman (Harold & Kumar Go to White Castle, The Heartbreak Kid) в ролята на Laurie Jupiter/Silk Spectre II се справя задоволително имайки предвид, че не през цялото време е с латексовия костюм, ако ме разбирате какво искам да кажа, а ако не ме разбирате ще ви кажа направо, че си показва циците, както в повечето филми, в които участва.

Don’t make him angry he can give you cancer

Billy Crudup (Big Fish) като богоподобния Dr. Manhattan / Jon Osterman наистина играе като господ и не показва много чувства точно както би трябвало. За щастие на женската аудитория или може би гейската, Dr. Manhattan се разкарва гол през цялото време във филма и мъжкото му достойнство се поклаща наляво надясно.

Matthew Goodе (Match Point) в ролята на арогантния арийски красив гении Adrian Veidt/Ozymandias е арогантен наистина, но не много красив не успява точно да вдъхне живот на героя си и го изиграва някак си без чувство.

Jackie Earle Haley (Little Children) като лудия крайно десен Walter Kovacs/Rorschach ни доставя най-доброто изпълнения във филма макар, че през по-голямата част от него е с чорап на главата. С всяка сцена изтерзаноста на персонажа се разкрива все повече и повече.

Jeffrey Dean Morgan (Supernatural, Grey’s Anatomy) като циничния Рамбо style Edward Blake/The Comedian и Patrick Wilson (Little Children, Hard Candy) като дебелия пенсиониран Dan Dreiberg/Nite Owl II са последните допълнения в стабилния каст на Watchmen. Определено трябва да се споменат и поддържащите актьори като Carla Gugino, Matt Frewer, Stephen McHattie и Danny Woodburn.

Surprise Buttsеxxx

Определено едно от най-качествените и оригинални неща са началните надписи, които доста умело представят света на Watchmen на зрителите с добре подбрани сцени от допълните материали на комикса както и музиката, която си пасва перфектно към всяка сцена. R рейтинга на филма дава пълна свобода на Снайдер да разгърне целия си талант (изразяващ се предимно в slow motion) в битките и да удължи секс сцената доста приятно. Времетраенето на филма обаче определено си казва думата и може да приспи дори най-упоритите бебета. 162 минути, ако ви се струват много, да знаете, че можеше да са и 180. За най-големите фенове ще има и ДВД версия, която ще е 200+ минути изпълнени с повече флашбеци от всички сезони на LOST взети заедно. Макар актьорът, който играе Никсън да се справя повече от задоволително успявайки да имитира гласът на истинския президент бутафорния му нос, който изглежда като картоф от нивата на дядо Сталин в Чернобил разваля всичко хубаво в сцените с него.

В края на деня обаче Watchmen си остава един изключително добър и оригинален филм, който определено не е за масите и няма да бъде разбран от много хора, но ще заеме видното си място в класациите на хиляди комикс фенове като един от най-добрите филми по комикси, и не само, ever!

Beware of мистър Картофчо

Прилича на: Комикса Watchmen

Кратка информация:
Режисьор: Зак Снайдър
Сценарист: David Hayter, Alex Tse
Участват: Malin Akerman, Billy Crudup, Matthew Goode, Carla Gugino, Jackie Earle Haley, Jeffrey Dean Morgan, Patrick Wilson
Жанр: филм по комикс

Субективна оценка : 9.5/10
Обективна оценка : 8.5/10

Oфициален сайт
http://watchmenmovie.warnerbros.com/

IMDB:
http://www.imdb.com/title/tt0409459/

Автор: Кристиан Катрев

Отвратен от посоката, в която тръгна Need for Speed поредицата и отегчен от многократното преиграване на FlatOut, аз наистина се надявах Burnout Paradise да ми предложи нещо, ако не невиждано, то поне забавно. Досега не бях се сблъсквал с някоя от предишните части от серията, поради рядкото ми докосване до каквито и да са конзоли (освен NES-a). Е, за щастие отрочето на Criterion Games надхвърли очакванията ми и ми предложи доста часове забавление.

При стартирането на играта можеш да избереш един от трите типа коли. Основните разлики при тях са boost-a и по-точно начинът, по който се пълни. Agression са тежки коли, с които можеш да потрошиш чуждите автомобили без проблем, Speed се пълни като карате все по-бързо (не думай...), а при Stunt каскадите са твоят начин. Въпреки че типовете са само три, всяка от колите има уникално усещане. При игра просто усещате тежеста на автомобила и ако сте играли много време с една кола при смяната й може да имате проблеми в първите 1-2 състезания.

Един от най-големите плюсове е усещането за скорост – нещо, което NFS така и не успя да направи като хората. Излизайки на магистралата в Paradise city с някоя speed кола, скоростта просто ти заковава пръстите за клавиатурата, а пръстът ти не се повдига от boost бутона. Всичко лети покрай теб и при подминаване на друг автомобил се чува двигателят му само за част от секундата. Неведнъж се хващах просто да обикалям из града, опитвайки се възможно най-дълго да избегна сблъсък, като същевременно не намалям при знак за опасност.

За щастие има голямо разнообразие от типове състезания, което гарантира, че няма да ти доскучее от постоянни състезания от точка до точка. За да започнеш състезание трябва просто да спреш на светофар. Типовете са естествено Race, където се състезаваш с един или повече противници, Marked Man – отново имаш определена финална дестинация, но те преследват тежки и бързи черни автомобили, чиято единствена цел е да те потрошат преди да си стигнал. В Road Rage трябва да разбиваш противниковите коли, в Stunt Run е нужно да правиш точки чрез серии от каскади и трошене на Burnout билбордове, а при Burning Route се изисква точно определена кола, с която за време трябва да стигнеш до финала, за да спечелиш подобрена версия на возилото.

Придобиването на нови возила става чрез печелене на състезания. Понякога те направо те чакат на сметището, а понякога обикалят улиците на Paradise city и е нужно да ги потрошиш, за да ги притежаваш. Потрошената кола можеш да поправяш в Autorepair станциите, където е нужно едно преминаване и си като нов. Доста полезно при Marked Man и Road Rage. Други подобни “станции” пълнят boost-a ти догоре, или пребоядисват колата ти на случаен принцип. Сметищата, където избираш возилата си са 5 на брой, но трябва сам да ги откриеш (освен първото, в което започваш играта).

В началото на играта започваш с клас E шофьорска книжка, като победите в състезания, независимо от типа им, те превеждат до клас А, Burnout и Burnout Elite. Всеки клас изисква повече победи в състезания, като веднъж минато, дадено състезание няма да ти дава точки колкото и да го играете. При преминаване на следващото ниво всички състезания са занулени и отново ще ви дават точки. Burnout Elite изисква минаването на всички (около 120) състезания), а след него има и Criterion Elite клас, до който едва ли ще стигна.

Ако не ви се играе състезание винаги можете да пообикаляте града. Мястото е изпълнено с преки пътища, които чакат да бъдат открити и с места, където се правят огромни скоци. Ако ти се правят каскади, дори има 1-2 места извън града, където можете да навързвате stunt-ове без да те безпокои трафикът. Извънградските пътища имат територия горе-долу колкото самия град и доста често ще трябва да се разхождате до обсерваторията, например, тъй като доста от състезанията завършват там. В играта има и голям брой ачийвмънти, които да преследваш, разбиването на всички билборди, или откриването на всички преки пътища.

Озвучението на играта е прекрасно и допринася за реалността на изживяването. За съжаление същото не може да се каже за музиката. С изключения на 1-2 парчета, всичко, което ще ви предложи играта са абоминации от типа на Avril Lavigne. Лично аз на третото пускане вече бях изключил музиката и си надувах System of a Down от Winamp-а.

Графиката е много добра, колите са с изпипан дизайн и въпреки редките бъгчета в моделите след катастрофа, няма да престанеш да се наслаждаваш на визията на возилото си. Заобикалящият те свят също е добре направен и наистина ще те накара да се чувстваш като в населен град (или планина, в далечната част на картата) с всичките му градинки, жилищни сгради, плажове и подобни любими на хората екстериори. Същевременно с това не е вложен прекалено много детайл, който да изцежда по-слабите видеокарти. В крайна сметка играта е за състезанията, а не гледането на пейзажи. Единствената забележка е към цивилните автомобили, които са доста безлични и при сблъсък с тях те реагират като състезателите.

Самите сблъсъци много радват окото, но детайлът е далеч от този на FlatOut 2, а и от време на време колата се разбива във въздуха на трийсетина сантиметра от стената. Леко дразнеща е и камерата, която при сблъсък винаги забавя кадрите, за да се насладиш на размазвацията. Интересно е до едно време. Особено когато отключиш по-бързи автомобили и си потопен в състезанието, това секване на адреналина е малко неприятно.

Burnout Paradise ми дойде малко лесна. Вярно е, че в отделните състезания се увеличават изискванията за победа, или противниците стават по-силни, но все пак при Road Rage лекото натискане на противник в стената го обезврежда, а и за другите типове си има тактики за лесна победа.

Освен автомобили можете да управлявате и мотоциклети. Те са четири на брой, но повече не ви и трябват. С мотор много по-лесно можеш да летиш по пътя, отколкото с която и да е кола. Човек усеща защо мотоциклетистите са избрали този начин на превоз. Състезанията тук са само от типа Burning Route, като се отключват според времето в играта. Има нощни и дневни, като някои освен времевото ограничение имат и зададени чекпойнти, които определят пътя ви.
Тунинговането в играта се състои единствено в оцветяването, но аз така или иначе никога не съм бил фен на тази част от рейсингите, поне не и толкова подробна, както в NFS. Това, което прави играта толкова добра са самите състезания, които трудно ще омръзнат на феновете на жанра.

Като за финал ще похваля DJ Atomica – гласът, който те въвежда в играта и разяснява кое какво е. Не че не очевидно, но при прохождащите геймъри би бил много полезен със съветите си при загуба на състезание. С времето все по-рядко ще го чуваш, което е добър ход за избягване на надуването на главите на играчите.

Ако ти се е доиграл рейсинг и не знаеш какво да избереш не се колебай, а тичай към най-близкия магазин за игри и си купи The Ultimate Box.

Накратко: Усещането за скорост изстрелва играта далеч пред конкуренцията.

Оценка: 8/10

Автор: Теодор Димокенчев a.k.a. Hegemony