Final Fantasy: Echoes of Time
Началото е доста обещаващо
Crystal Chronicles е поредица от игри във вселената на Final Fantasy, които винаги са били еклузиви за конзолите на Nintendo през годините и като един фенбой на Final Fantasy нямаше как да не си взема играта Final Fantasy Crystal Chronicles: Echoes of Time за Wii.
Очакванията ми бяха за една доста добра игра, защото не вярвях от Square Enix да направят играта по-лоша от предшественика й Final Fantasy Crystal Chronicles за Nintendo GameCube. Така де, в крайна сметка или ще се получи още от доброто и изпитано старо или пък нещо по-добро. Варианта за провал го изключвам по простата причина, че игри от вселената на Final Fantasy се правят на килограм, а и фенбойските очила трудно се свалят.
Frost/Nixon
Казват, че този пич е свиреп като върколак.
Филмите за американските президенти винаги са имали своето очарование и завидно място в киното, а Ричард Никсън винаги е бил един от най-запомнящия се президент в историята на Съединените Щати не само с Виетнам, Watergate и квакерската (квакери - християнска група от анабаптисткия клон на протестантството – бел. автор) си потяща подносна местност, а с голямото желание на Холивуд да го тъпче (дори и в гроба) като продължава да прави филми за него. Frost/Nixon може да се разгледа като едно своенравно продължение на Оliver Stone’s Nixon, не само защото действието се развива след него, а и защото по качество е на (почти) същото ниво.
Watchmen
След дълги години чакане мечтата на всички комикс гийкове се сбъдна. Не, те не правеха секс, а филма по най-великия комикс (който твърди обратното просто не го е чел) излезе на бял свят. И то какъв филм! Определено може да се каже, че това не е типичния Got Bit Uncle Died Must Fight Crime комиксов стил. Watchmen (написан от Алан Мур и илюстриран от Дейв Гибънс) е изпълен с толкова политически, философски и религиозни коментари, че папата, Осама и Буш биха се обединили и изгорили ритуално всичко свързано с него. Всички фенове на комикса могат да си отдъхнат, защото филма определено си заслужава чакането.
I am the God Damn Bat… Nite Owl II.
Burnout Paradise: The Ultimate Box
Take me down to the paradise city…
Отвратен от посоката, в която тръгна Need for Speed поредицата и отегчен от многократното преиграване на FlatOut, аз наистина се надявах Burnout Paradise да ми предложи нещо, ако не невиждано, то поне забавно. Досега не бях се сблъсквал с някоя от предишните части от серията, поради рядкото ми докосване до каквито и да са конзоли (освен NES-a). Е, за щастие отрочето на Criterion Games надхвърли очакванията ми и ми предложи доста часове забавление.
При стартирането на играта можеш да избереш един от трите типа коли. Основните разлики при тях са boost-a и по-точно начинът, по който се пълни. Agression са тежки коли, с които можеш да потрошиш чуждите автомобили без проблем, Speed се пълни като карате все по-бързо (не думай...), а при Stunt каскадите са твоят начин. Въпреки че типовете са само три, всяка от колите има уникално усещане. При игра просто усещате тежеста на автомобила и ако сте играли много време с една кола при смяната й може да имате проблеми в първите 1-2 състезания.
Slumdog Millionaire
Какво е Slumdog Millionaire?
А. Виетнамско ястие
Б. Не чак толкова отчаян опит Дани Бойл да се завърне в киното
В. Поредния minority филм
Г. Наистина добър филм
И учудващо верния отговор е Г. Наистина Slumdog Мillionaire е доста добър филм сам по себе си, но определено не е перфектен, даже точно обратното. Разказът за бедняк, който печели много пари може да би имал добра развръзка, но самата лента ни предоставя много малко в тази част от сюжета, а се занимава предимно с начина, по който главния герои ги печели.
Хей мога да видя кинефа, в който скочих оттук.