Съзряването на вампирите започна…
Новата луна изгря, хей вампирчета зъбати, време е за веселба!!!
След доста ниската оценка на първия филм, реших да не бъда с предразсъдъци и се опитах да изчистя лошият спомен за „бледоликия” Едуард и неговата замаяна изгора Изабела Лебедска… Въоръжих се с търпимост, толерантност и прочие техники за едно обективно и позитивно виждане над това продължение, което се очаква да задмине оригиналът по всички параграфи – операторско майсторство, сценарий, режисьорски похвати, качествена актьорска игра и още повече приходи.
Трябва да призная, че съм грешал в своите филмови претенции към филма – тази част е много по-дебилна, плоска, тъпа, скучна и е едно зашеметяващо идиотско пътуване към тийн проблемите на подрастващите вампири, техните човешки половинки, полуголи индиански върколаци и любовни терзания плюс саможертви в името на сълзливо-сополиви емоции и въздишки по едни от най-гейските персонажи, които съм наблюдавал на екран… Сам не зная защо си причиних това…
Момичето и нейният вампир – традиция и дълголетие
НО нека започна от началото – след като бях написал материала за първия филм и с радост се заех с други проекти (далеч по-интересни и занимателни от изследването на вампирската душевност през пубертета), когато получих обаждане от Шефа (митичната фигура в нашият екип, която обича да ни тормози с неочаквани идеи за материали) при което той с равен и железен тон ми съобщи, че ревюто ми за „Здрач” се оказало най-четения и посещаван материал в цялата творческа история на GMBD и аз се ухилих доволно от похвалата, но усмивката ми помръкна със скоростта на протони в акселератор, когато той с присъщият си дълбок тембър довърши изречението с думите: „… което означава, че ще трябва да изгледаш и останалите части…” и после връзката прекъсна, оставяйки ме да се пуля в нищото пред мен… А и предната вечер бях прекалил с алкохолните градуси, та това ми дойде доста отрезвяващо, доста гаден начин да прекъснеш блаженият махмурлук…
От здрач до зори… ама не съвсем
Вампири. Hominis Nocturna (думата е моя измислица – учените да не се хващат за главата). Какво знаем за тях то филмите на подобна тематика? Имат доста добре развити кучешки зъби, мразят слънчевата свтлина, умират от кол в сърцето (или рязане на главата), ненавиждат чесъна (предполагам, че един таратор ще им се отрази доста зле), ходят понякога сякаш са на колелца и смятат хората за част от специална диета. Е, повечето от тези канони са на път да бъдат опровергани в миролюбивата история, гарнирана с гимназиален аромат, наречена Twilight. Да видим дали това ще се окаже (по думите на кинокритиците в Америка) трансатлантическия отговор на суперуспешната поредица за Хари-Очилатия-Потър...
Тийн неволи със зъби
Горския пази дърветата от хулиганки... (ами, ако клонът се счупи?)