Сюжет или Дали Силата е с нас?
Действието ни пренася между епизод ІІ и ІІІ, където Оби Уан и Анакин са изпратени от Джедайския съвет да разследват отвличането на синчето (едно плужече с очи като чаени чинийки) на Jabba The Hutt, но това се оказва повече от отвличане и изглежда, че ситите (а може и гладните) са замесени също...

Ревю или Какви акумулатори им трябват за лазерните мечове?
Като един привърженик на цялата вселена за Star Wars, нямаше как да пропусна и тази изява на големия екран, поднесена ни от компанията на Джордж Лукас – човекът решил да изстиска всяка една частица от тази необятна територия, населена с добри, лоши, смешни, сериозни, благородни и подмолни герои (не, не са къртици), които се борят за своите каузи...

Макар да е анимация, в салона бяхме предимно “възрастни”, хрупащи пуканки и лочейки шумно вода (добре, че нямаше селяци говорещи високо по телефона) и когато започнаха заглавните надписи с познатите букви и (малко изменена) музика, някак си ми стана едно такова приятно – сякаш отново се срещам с приятел, когото не съм виждал от години...

Всичко започна много ударно – динамично и с повече действие отколкото съм свикнал да виждам във филм от поредицата. Докато се усетя бях хвърлен в един водовъртеж от бластери, мечове, стрелби, битки и прочие и скоро и главните герои взеха да никнат по екрана като мравуняци след дъжд...
Аз като един съвестен мравояд прихванах повечето – Анакин получава чисто нов падуан на име Асока Тано и заедно с нея (дам, от женски пол е) се впускат в паралелно разследване на отвличането на малкото оцъклено плужече – синчето на Джаба...

“Ти зареди ли батериите на фенерчето ? – Мамка му, пак забравих...” – джедайски неволи

От другата страна Оби Уан потегля на друга посока, за да се сблъска с един достоен противник. Интересно беше показано взаимодействието между Анакин и падуана – връзката им се задълбочаваше по един непринуден начин и за мен беше удоволствие да гледам как и двамата израстват през развитието на филма.  Оби Уан си беше същият като от фимите – замислен, много добър с меча (е как иначе) и баланс на иначе безразсъдния Анакин Бродещият по Небето.

“Ще ти избода очичките, лампата е само за украса...” – Оби Уан демонстрира supreme powers…

Йода също се появява за кратко отново зареден с познатите обратнословоредови (баси думата) реплики и се вмъква на точното място между всички екшън сцени за малко цвят на мислител. Новият герой Асока Тано показа, че и един падуан може да научи на нещо полезно рицар-джедай. Даже за малко се появи и Падме – пак в ролята на парламентьор. Анимацията не мога да я определя като чисто 3D тип Final Fantasy – не съм спец по тази част, но на мен ми приличаше на псевдо триизмерна анимация с малко странен рисунък и много добре изчистени линии.

Ефектите бяха на добро ниво, предъвкваното бжън-вжън от лазерните мечове жужеше приятно в ушите ми, експлозиите гърмяха с необходимата сила, диалозите бяха с добре премерен патос и акцент и отново се убедих, че историите в тази поредица няма да свършат скоро.

Бий тенекето по пачата ! – клонинг девиз (забележете оттенъците в облаците – романтика)

Единственото, което ми направи негативно впечатление беше, че гласовете на повечето герои не бяха озвучавани от актьорите във филмите – изключение направиха Mace Windu, Count Dooku, C-3PO – старите муцуни се представиха на ниво. Още от началото забелязах, че Оби Уан не говори с присъщият акцент на Юън Макгрегър, а малко дразнещият тембър на Хейдън Кристенсен беше заменен от чисто нов тип, който не беше неподходящ, но аз предпочитах старите гласове – някак си повече се връзваха с героите...

Накрая, както обикновено, добрите победиха, мирът в галактиката беше възстановен, малкото скимтящо подобие на къртиче синче беше върнато на тати, който го прие с подобаващо ръмжене и гърлени възклицания – абе, идилия,  всичко присъщо за традициите на тази неугасваща поредица...

Добро допълнение към другите представители от вселената Star Wars и надявам се ще се хареса не само на феновете на Skywalker и компания – приятно гледане и нека Силата бъде с вас!

Кратка информация:

Субективна оценка на автора: 8/10

Автор: Кирил Вълков aka The Grim Reaper

Освен на коментарите Ви, които ще ни бъдат от голяма помощ се надяваме да отделите и време за анкетата.

[poll id="5"]

Именитият рокендрол певец и представител на американската култура Nick Rivers, се заплита в тайни афери с представители на Съпротивата и разни германски елементи, които незнайно защо се опитват да попречат на нашият човек. А всъщност целта на упражнението е, да се спаси известен учен от сигурна смърт и да се разобличи предател сред редиците на Съпротивата.

Ревю или Да намерим ветеринар за всичките тези крави:

Още докато гледах финалните надписи на филма Airplane! (с малко премрежен поглед, поради сълзите в очите ми от смях), си мислех кога ще видя още една комедия като тази. Не трябваше да чакам дълго – докато преглеждах филмите в един отдавна затворен DVD рент, попаднах на Top Secret! – обложката беше приятно оформена с някакви летящи крави и младоликият Вал Килмър в нетипична поза тип ала Елвис Пресли.

Онова, което привлече интересът ми бяха едни малки думички над заглавието: „От създателите на Airplane!” Толкова ми трябваше за да го взема, запасих се с чипс и няколко бири и заседнах пред ТВ-то. Не трябваше да взимам бира – след няколкото глътки в началото за малко да я изплюя от смях и затова се съсредоточих върху чипса ... Както и да е, въпреки че бях запознат със стила на изразяване на сценаристите и режисьорите на Airplane, това беше съвсем ново изживяване за мен – простотията се лееше от екрана, като от отприщен язовир и сцените на смях се редуваха една след друга в едно темпо, на което трудно смогвах.

Вал Килмър е идеален в ролята си на самовлюбена звезда-певец и няколкото песни разхвърляни тук-там из обстановката подчертаха артистичните му способности – как не можа и в Уилоу или Батман Завинаги да попее малко, щеше да направи фурор.

Вал Килмър в отчаян опит да убеди музикалният продуцент Митко Пайнера да го вреди с албум

Изненадах се, когато видях известният актьор Омар Шариф в този филм – след Доктор Живаго, Лорънс Арабски и други епични творби, реакцията ми беше – WTF той пък какви ги върши тука ? – нетипична роля за него, но той се справя с някаква небрежност (в добрият смисъл на думата) и сцената между него и героинята на Люси Гътридж е доста добър пример за комедийният му талант.

"Те дали знаят, че в момента се пулим тъпо пред камерата ?" – романтиката и странните погледи си подават ръка в тази сцена

Самото музикално оформление ми напомни за песни на Beach Boys – някакви лесни мелодийки за тийн аудиторията през 50-те в Америка, рокендрол, сърфисти, слънце, и забавление ... Но, тук се кръстосаха и германски каски, революционери, замаени партизани със странни имена (Монтаж, Авангард, Шоколадов мус, Суфле и тнт), предатели и даже една любовна история за цвят.

На места трудно схванах самите шеги, та се наложи да го гледам повече от един път, но накрая всичко си дойде на мястото – пародия, която умело жонглира с всички познати елементи от филмите за войната без да става прекалено плоска или безвкусна (както се получава с повечето комедии напоследък).

За ефекти трудно може да се говори в такъв античен филм, но каскадите мяха направени с вкус и щипка изобретателност, самият сюжет може и да не блестеше с особени хрумвания, но съединяваше отделните смехотворни секции в един завършен вид – като сцената с кравите е особено показателна (знам, че вече се повтарям, но когато го видите ще разберете защо) за чистата доза забавление, която сюжета разкрива – а и бикът си заслужаваше наградата.

Ето я и прословутата кравичка

Е, имаше и малко разтегляне на действието (до следващата простотия), но нямаше как – за филм с продължителност 90 минути това разтегляне е пренебрежимо малко – за сметка на смехът.

Няма как да ви обясня кое е смешното и защо – това трябва да се види и почувства (за всеки е строго индивидуално разбира се), аз лично се хилих като провален почти през 30 секунди, като гледах как се гаврят с разните му там стереотипи на германският ботуш, за безстрашните партизани от Съпротивата, и прочие и прочие.  Абсурдите и комичните ситуации се редуваха в един приятен синхрон, пародирайки с иначе сериозните военни епоси – нищо не е спестено, тотално Разбиване на всичко свързано с героизъм, битки, романтика, добри и лоши ... И като добавим и музикалното оформление се получава една класика, пренебрегвана от мнозина.

Според тибетските монаси 17 минути смях на ден действал благотворно на организма – с този филм ще съберете необходимата доза за няколко дена напред.

Приятен смях!

Кратка информация:

Субективна оценка на автора: 9/10

Автор: Кирил Вълков aka The Grim Reaper

Сюжет или „Разказът на един човек с раздвоение на личността”:

Джеки Чан играе двойнствената роля на известен генерал, влюбен в една от наложниците на императора (Ким Хи Сеон) и археолог, който издирва изгубената гробница на първият владетел на Китай с помощта на стар приятел (Тони Люн Ка Фей).

Ревю или „Добре, че Джеки се върна в Хонконг”:

Понякога е хубаво, когато виждаш как любимият ти актьор се връща към това, което може да прави най-добре, в този случай след слабите “Around the world in 80 days” & “Huadu Chronicles: Blade of the Rose” идват определено по-качествените изпълнения като “New Police Story” & “The Myth”.

Именно за втория иде реч и жестомимичен превод в ефир, в който виждаме отново Джеки в комбина със Станли Тон (между последния им съвместен филм “Police Story 3: Supercop” ги делят 12 години), предлагащи ни една различна филмова точка върху Китай и митичната Теракотена армия на първият император на Поднебесната – Цин (Чин) Шъ Хуанди...

Това, което ми направи впечатление, бяха многото ретроспекции (добре, че не използваха стандартните в черно-бяло), които служеха за паралелното разказване на двете истории – тази на генерала и другата на археолога...

Джеки определено има потенциал да играе сериозни роли и онези, незапознати с творчеството му, охулват всяко едно „залитане” в нещо по-различно от поредната martial arts comedy като нещо, незаслужаващо внимание...

Но тук той се справя с двете роли със завидна грация и финес – като военачалник от висшите кръгове на императорския дворец и като малко завеян археолог (китайският Индиана Джоунс), решен да открие тайната на изгубената армия на императора (логично да е изгубена, иначе нямаше смисъл да я търси), тласкан от някакъв вътрешен импулс, непонятен и за него самия (горкият човечец, дайте му нещо за паметта).

Джеки в богато орнаментиран боен костюм – все едно има факел на шлема си, може би ще открива Цинските олимпийски игри

Второстепенните герои останаха малко встрани от действието, но се справиха със своите задачи да подкрепят героят на Джеки по пътя към разбулването на тайната – индийката Малика Шерават определено има какво да покаже (сцената във фабриката за лепило грее с неподправен еротичен заряд), Тони Люн играе добре глуповат sidekick, а корейската актриса носи онзи рядък вид елегантност и мекота на образа като полира ръбатите структури по екрана.

Ето и корейското девойче – изящество и грация в една деликатна обвивка...

Въпреки, че и тук присъстват комедийни елементи, заигравката с тях е нищожна, за сметка на развитието на историята – обикновено във филмите на Джеки сюжетът е последното нещо, което се гледа, но тук са решили акцентът да е именно върху него, и ето тук се получава малко недомислие, понеже са разтегнали (като сухожилие или локум – изборът е ваш) излишно някои сцени, само за да подсилят драматичният ефект (клишета като добрият войн пази принцесата-наложничка от студа само по потник и после тя използва топлите части на тялото си за одеяло е само едно от многото).

„А когато сняг забръска, що ще чиниш ти зимъска...” – китайска интерпретация на популярната детска стихотворна форма

Бойните сцени не бяха в изобилие, но където ги имаше всичко беше на ниво – само последната бойна сцена беше брутално направена като летяща китайска авиация и героите се преследваха като пойни птички, подскачайки от едно място на друго (добре, че сезонът за отстрелване на фазаните не беше още открит), и аз като един фен очаквах масово меле, а получих Питър Пан на n-та степен, което малко развали общата ми оценка.

Докато в частите с археолога се наблягаше на бойните и комични сцени, в ретроспекциите драмата и епоса си подадоха ръце и за малко да се получи манджа с грозде (правил съм такова ястие и е наистина гадно на вкус), но балансът беше този път на място, съчетан с музика за романтици и операторско майсторство, което разкрива красотата на китайската земя и нрави...

„Ела, лодкарю, вземи ме на своята ладия...” – за жалост молбите на девойката останаха като глас в пустиня (Генералът се оказа от яка стомана)

Особено показателна е сцената с военачалника тип „Един срещу бая добитък”, където перспективите на заснемането само увеличава потенциала на кадрите (е, вярно, и малко повече кашона с кетчуп бяха използвани, но това е в името на една добра филмова кауза) и величавото изражение на лицето на генерал Meng Yi е наистина въздействащо, което сякаш говори: „Нещастници елате и ме сритайте, ако ви стиска !”.

Интересен факт от продукцията на филма е, че за първи път в историята на Музея на императорската гробница в Си’ан (старата столица на древен Китай) с прочутата Теракотена армия е допуснат снимачен екип за създаването на игрален филм – явно Джеки има влияние сред Политбюрото на КНР.

Въпреки няколкото слаби ревюта из други медии за филма, лично на мен този нов героичен прочит на фрагмент от китайската история много ми хареса, понеже балансът присъстваше във всяка ретроспекция и развитие на действието в настоящето – всичко беше на място, като изключа подобието на финална бойна сцена малко преди края на филма...

Но, както се получава – няма перфектни неща, трябва и малко плява да има – така ще се отсеят наистина качествените моменти от всяко едно заглавие.

Пожелавам ви приятно гледане !
Субективна оценка на автора: 7.5/10

Автор: Кирил Вълков aka The Grim Reaper

Участват:
Jackie Chan, Sammo Hung, Yuen Biao, Dick Wei, Mars

Сюжет: Действието ни пренася в Хонконг в началото на 20-ти век, малко след като става част от Британската империя. Отбранителните сили на тази територия са разделени на военноморски и сухопътни части, за по-просто – полицаи и моряци.
Джеки Чан е в ролята на един от морските „тюлени” с името Dragon Mi Yong, които получават задача, одобрена от губернатора на Хонконг, да прочистят морето от пиратската напаст тероризирала района от дълго време.

По нещастно стечение на обстоятелствата морската част е разформирована и присъединена към полицаите, които на драго сърце започват да се гаврят с новобранците заради едно значително сбиване в една от кръчмите на града, където и двата лагера си размениха доста удари, спагети, счупени бутилки и столове.

След примирие между Дракона и началника му в полицията (изигран от Yuen Biao), двамата решават да действат заедно срещу пиратите и както се получава обикновено – успяват.

По пътя към постигането на тази цел се спречкват с местните бандити, корумпирани висши военни, образцово каране на колело по тесните улички и много, ама наистина много бой...

Началото на големият бой между органите на реда...

Както обикновено се получава в тези филми, сюжетът никога не е бил основната сила, а по-скоро безумните каскади, креативна бойна хореография и запомнящи се герои (които ги има в изобилие).

Балансът между диалога и боя е 40/60 – което още повече показва силната страна на този филм. Екшън сцените се редуват с определен ритъм, и темпото на филма се изкачва с резки стъпки до финалната битка с „лошия” главен пират (не може без лошковец).

Това, което ми направи впечатление, докато го гледах, беше лекотата, с която се сработват тримата „братя” – Jackie Chan, Sammo Hung & Yuen Biao. Непринуденост във всяка една сцена, било то бойна или друга, всеки един допълва другия и обратно. Отдавна тримата не са участвали заедно във филмов проект, което е жалко като се има предвид потенциалът им on screen…

За бойните сцени мога да говоря само суперлативи – дълги, наситени и с малко хумор, и с малко опасност и докато ги гледаш започваш да се питаш: „Тия нормални ли са?” когато виждаш как хора се приземяват на бетонния под от 4-5 метра височина или как Джеки прави своето феноменално падане от часовниковата кула (три пъти, ако трябва да сме по-точни) и всеки път се приземява на главата си – фактора оцеляване май не присъства...

Особено въздействаща е сцената с велосипедното преследване – самият Джеки споменава в едно интервю, че тази сцена е послужила като вдъхновение на Стивън Спилбърг за да изгради кадрите в „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход” когато Инди и баща му са преследвани от група германски каски на мотори.
Има сходни действия, но като че ли за мен велосипедите ми харесаха повече – да се чудиш как са ги мислили тези неща преди повече от 20 години...

Краят е много експлозивен (в прекия и преносен смисъл) – хвърчат гранати навсякъде, а на фона на гърмежите 4 души се млатят върху един килим.

Четирима голи в тъмна стая... хмммм

Този филм е една от повратните точки в кариерата на Jackie Chan, където се вижда промяната в него като режисьор и action choreographer – акцента се измества от старите old school тупалки към по-рафиниран вид бойна хореография, която включва и околната среда като средство за победа  над противника, по-сложни сцени, по-ритмична хореография и изпълнение...

Тази промяна се забелязва още в “Dragon Lord”, но тук е в почти пълен вид, няма и помен от Шаолин и монаси, от всеможещи бойци, които с един удар повалят съперниците – тук изпълнителите са нормални хора без свръх способности, когато паднат ги боли и се вижда болката, когато са изтощени им личи и това още повече ги отдалечава от стереотипите в жанра – което може само да радва феновете на тези филми.

Един полиран до блясък продукт, показващ добрите страни на азиатската кино индустрия.
Препоръчвам го на всички !

Оценка: 10/10

Автор: Кирил Вълков

А Вие какво мислите?

[poll id="4"]

Очаквайте брой 0 на списанието Game & Movie BD, в което както до момента знаете, че ще има ревюта за Игри и Филми.

Половината истина стига ли Ви или искате още?